Часовник.
Гласувайте за нас!
RealTop.net Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Bulgarian TOP
0   1   2   34   5
Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 12, на Пон Юли 31, 2017 5:16 am
Latest topics
» Станете наши приятели.
Сря Юни 04, 2014 1:37 pm by Autumn.

» Градинката.
Сря Фев 26, 2014 11:38 am by Axel Muse.

» everything.
Сря Фев 26, 2014 10:26 am by Axel Muse.

» save ur face.
Сря Фев 26, 2014 10:14 am by Axel Muse.

» Нашите приятели.
Сря Фев 26, 2014 9:42 am by Axel Muse.

» Рангове?
Сря Фев 26, 2014 9:41 am by Axel Muse.

» Въпроси & Отговори.
Сря Фев 26, 2014 9:39 am by Axel Muse.

» Критики & Оплаквания.
Сря Фев 26, 2014 9:38 am by Axel Muse.

» Наказателен кодекс.
Сря Фев 26, 2014 9:36 am by Axel Muse.


Стая 68

Go down

Стая 68

Писане by Axel Muse. on Вто Яну 03, 2012 3:22 pm



Последната промяна е направена от Axel Muse. на Сря Фев 26, 2014 11:03 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Axel Muse. on Съб Фев 11, 2012 7:55 pm

Бях се наклонил към нея и я бях целунал. Да, беше толкова лесно, колкото звучеше. Просто бях плъзнал устните си по нейните в една дълга целувка, за която си заслужих убийство и то още тогава, на момента. Жалко, че не можеше да ме сполети някоя неизлечима болест или поне мълния. Дори не знаех защо направих това, просто го бях направил, без да й оставям шанс да довърши изречението си, което сигурно щеше да е просто началото на някаква дълга тирада, философски трактат, който не исках да слушам. И който нямаше да слушам.

Така се оказахме в някаква стая. Направих го по най-деликатния начин, така че едва ли имаше много свидетели. Просто бях телепортирал себе си и нея в тази стая – нещо, което повечето призраци го можеха. Не знам откъде, но се съмнявах, че щеше да ме отблъсне. Не беше заради това, че можех да имам всяко момиче, което поисках, беше нещо като интуиция. Предчувствие.

Вратата беше заключена, на бравата отвън висеше табелка “DO NOT DISTURB”. Предполагам, че Рей беше объркана от рязката смяна на обстоятелствата, а и коша с чаршафите остана във фоайето, но хората тук бяха свикнали със странните работи, които се случваха във хотела. Не й оставих време да реагира и отново я целунах, ръцете ми бяха заровили пръсти в косата й.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


HIER COMMT DIE SONNE
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Рейвън on Съб Фев 11, 2012 8:12 pm

По дяволите!Изругах тихичко, но нямах време да мисля. Отдадох се на нежните ласки на Аксел и дори не се замислих за причината, нито до какво можеше да доведе всичко. Изцедих съзнанието си. Останах празна, единствено приятното чувство и нарастващата възбуда от устните му върху моите ме владееха.

Зарових пръсти в косата му и след една доста продължителна целувка успях да се отделя от него.
-Не мога да повярвам...-гласът ми трепереше, самата аз не бях на себе си, още не осъзнавах напълно случилото се, май трябваше да намалим обротите. Все пак не се отделях от него. Харесваше ми да усещам тялото му до моето, дъхът му по кожата ми. И въпреки всичко това си оставаше чисто плътско удоволствие, което може би бе породено от прекалено силните негативни чувства, които изпитвахме един към друг.

-Не мога да повярвам-повторих, вече по-силно и тъкмо когато замахвах да го ударя за пореден и със сигурност не за последен път, той сграбчи ръката ми и отново впихме устни един в друг.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Axel Muse. on Съб Фев 11, 2012 8:31 pm

Не бях такъв мазохист, че да й позволя да ме удари пак. Инстинктивно хванах ръката й, като продължих да обсипвам с целувки врата й, тази бяла кожа, ухаеща на някакъв парфюм, който бях долавял да се носи само и единствено от нея. Почти не можех да мисля, не исках да мисля. Бях изхвърлил всички мисли от главата си и бях оставил само инстинктите включени.

Притиснах я до стената така, че да усетя тялото й със всичките му извивки. Дори не си давах сметка дали може да диша, не си давах сметка колко силно стисках ръката й, която преди секунда се бе вдигнала, за да ме зашлеви отново. Сигурно щях да й оставя синини, които да й припомнят всеки път, когато ги види, какво е направила онзи ден, в онази с тая, с мен. Бас ловях, че щеше да се мрази за това.

Което ме възбуждаше още повече. Сигурно и аз щях да се мразя после, но майната му на това после. Истински бе само настоящия момент.

Другата ми ръка се плъзна надолу към талията й и повдигна блузата й. Бързо се отървах от нея и устните ми зашариха по топлата мека кожа, която ме привличаше с топлотата си – топлота, която на мен ми липсваше. Топлота, която бях изгубил отдавна. Може би затова тялото й ме подлудяваше, макар и да я мразех.

- И всичко това заради една плесница... – засмях се тихичко, прекъсвайки за миг целувките.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


HIER COMMT DIE SONNE
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Рейвън on Съб Фев 11, 2012 8:49 pm

Стон на наслада се отдели от устните ми, когато студената му ръка зашари под блузата ми. Чувството бе неописуемо. А тези устни...
Отдадох се на мекотата ми, понякога просто го захапвах и езиците ни се впускаха в игрив танц.

Тялото ми бе плътно прилепнало за стената, дишането ми стана накъсано, пулсът ми се учести. Отделих се замалко от Аксел и си поех въздух. Обкрачих кръстът му с крака, като същевременно свалях блузата му.

Изгарях от страст. Звярът, жаден за удоволствие, се пробуди в мен и ме късно да го спирам. Бяхме прекрачили границата на допустимото и никой нямаше сили да се връща. Отново се съсредоточих върху желанието и насладата, която ми носеше тялото му върху моето. Студено върху топло.

Прокарах пръсти по оформените му мускули, целувките ставаха все по-страстни, ръцете все по-палави, а от устните ми се отделяха стон след стон. Почувствах се като уличница, но бе само моментно чувство, пренебрегнато от удоволствието, което си доставяхме.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Axel Muse. on Съб Фев 11, 2012 9:11 pm

Беше късно да се отказваме или да се ограничаваме със задръжки. Страстта бе погълнала и двама ни, беше ни опиянила, беше ни направила слепи и глухи. Исках това тяло сега, исках да го имам на момента, и нищо не бе в състояние да ме спре. Ръцете ми шареха навсякъде, нежно, но прямо. Устните ми не можеха да се отделят от нейните, а и не искаха. В този момент се бях превърнал в наркоман, а наркотикът ми бяха тези чувствени, топли устни.

Хванах я със силните си ръце така, че да не падне, и се отлепихме от стената. След няколко крачки, по време на които не спирах да целувам Рейвън, бяхме до леглото и аз внимателно я положих върху идеално постланите завивки. Тялото й потъна в дюшека, косата й се разстла като коприна. Застанал над нея, започнах да я целувам по корема, след това слязох още по-надолу и още по-надолу; устните ми оставяха огнени следи след себе си, а ръцете ми се заеха да я отърват от долната част на облеклото й.

Исках да накарам това тяло да се извива под мен. Исках да накарам Рейвън да стене, да крещи от удоволствие. Вече не можеше да се бори, нито пък аз – бях омагьосан от надигналата се в мен страст. По дяволите, щяхме да помним този ден...

Предполагам, че това беше едно своеобразно, наистина страстно отмъщение.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


HIER COMMT DIE SONNE
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Рейвън on Съб Фев 11, 2012 9:22 pm

Потънах в меката прегръдка на леглото и когато за миг отделих устни от неговите почувствах острата нужда от кислород. Поех си дълбоко въздух, но това не продължи дълго. Усещането на устните му по цялото ми тяло, ръцете му, лекият натиск, който прилагаше, ме заслепи и почти в транс освободих и двама ни от останалите дрехи.

Голите ни тела бяха плътно прилепнали едно в друго, капчици пот бяха избили по лицето ми, стоновете ми огласиха стаята. Устните ми бяха заети да изучават всяка една негова извивка,но винаги се връщах към устните му, които ми носеха безизмерна наслада.

Не можех да се позная. Не можех и да намеря причината за стеклите се обстоятелства. Не мислех трезво, бях се поддала на чувствата, а не трябваше. Щях да съжалявам за това. Колкото и да бе силно удоволствието, мисълта,че му се отдавах като последната блудница помрачи донякъде насладата, която се връщаше всеки път щом усещах устните на Аксел върху моите.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Axel Muse. on Съб Фев 11, 2012 9:48 pm

Рейвън, искаше ми се да я попитам, какво правим ние? Защо го правим? Защо не мога да спра? Какво правим, Рей?... Но от устните ми не излизаше нито звук, само накъсано дишане. Думите щяха да нарушат това сладостно напрежение, това електричество между телата ни. Щяха да развалят нирваната, към която се стремяхме.

Огън и лед. Това бяхме ние. Усещах Рейвън гореща под мен, и това ме подлудяваше. Не можех да се откъсна от нея, сякаш ме бе хипнотизирала. Уханието на кожата й, нейната топлота, действаха ми като наркотик, на който не можех да устоя и пред чието въздействие бях безсилен. Всичко друго наоколо нямаше значение, сякаш беше изчезнало или пък ние бяхме затворени в една кутия, в която можехме да се отдадем един на друг. Противоречащо бе, знам, но и някак си... удовлетворяващо, по един грешен начин.

Устните ми се върнаха, следвайки траекторията си, задържаха се малко на гърдите, обсипвайки ги с целувки, и след това потърсиха устните на Рей. Едната ми ръка милваше лицето й, а другата слепешката се спусна между бедрата й и остана там.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


HIER COMMT DIE SONNE
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Рейвън on Нед Фев 12, 2012 9:23 am

Опитах се да забравя. Опитах се да си втълпя, че това е просто невинно увлечение, породено от чисто плътско желание. Е да,ама не. Беше трудно да се съсредоточа, когато устните и ръцете на Аксел следваха някакъв определен път по тялото ми и докарвайки ме до пълно изтощаване и удовлетворение.

Моите ръце също не стояха безучастни. Бях впила нокти в гърба му, после нежно го галех, а когато усетих ръката му на най-интимното ми място ноктите ми инстинктивно се забиха в гърба му.

По дяволите, Рей. Толкова ли си ненаситна, че не можа да му устоиш?

Захапах месестата част на ухото му, после проследих шията му с устни и продължих надолу като се наслаждавах на допира. Каквото й да ставаше не бях готова да спра. Всъщност надали бих устояла някога на това изкушение. Беше време и това да се случи и вярвах, че никога нямаше да забравя този ден.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Axel Muse. on Нед Фев 12, 2012 11:30 am

Времето сякаш беше спряло и същевременно летеше със скоростта на светлината. Беше странно усещане, беше сладостно усещане. Ноктите на Рейвън оставяха страстни белези по кожата ми, които щяха да бъдат веществени доказателства за случилото се днес. Ако сърцето ми биеше, може би с право бих казал, че щеше да изхвръкне. Кипях от енергия така, както никога...

Напрежението между телата ни се увеличаваше все повече и повече. Ефектът от това, което правехме, беше като съприкоснованието на барут с огън... Да, взривоопасно. Горещо. Толкова страстно, че чак те уморява. Толкова хубаво, че не може да бъде забравено просто така, както се забравя къде си си оставил телефона.

Ръката ми остана достатъчно дълго там долу, докато устните ми си играеха с тези на Рейвън и оставяха ледените си следи навсякъде по кожата й. Ноктите й, забити в гърба ми, ме подлудяваха. Устните й ме подлудяваха. Караха ме да искам още и още. Палавата ми ръка се плъзна нагоре към корема й, описвайки полу кръг, след това отново се спусна надолу и се спря на бедрото й. И, когато усетих, че настана правилния момент, нежно проникнах в нея.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


HIER COMMT DIE SONNE
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Рейвън on Нед Фев 12, 2012 11:54 am

Времето летеше, бях загубила представа за пространство и време, единственото, което бе център на мислите ми и върху което бях съсредоточила цялото си съзнание и действия бе Аксел.

Проникването му докара нови стонове на наслада, които се изтръгнаха от устните ми и огласиха стаята. Постепенно забързвахме темпото, като бях увила крака около кръста му, предлагайки максимално това, което най-много желае. Телата ни бяха плътно прилепнали, усащях всяко помръдване на мускулите му, всяко вдишване и издишване, а моето собствено бе станало накъсано.

Устните ми не се откъсваха от неговите, сякаш от това зависеше животът ми, бях разхлабила леко хватката си. Цялата тази страст кипеше и от двама ни, електричеството, което се пораждаше между нас бе като между полюсите на два разноименни магнита. Положителен и отрицателен. Студено и топло.

Бях отпуснала тяло върху неговото и блажено притворила очи. Огледах стаята, после Аксел и реалността ме удари като мокър парцал. Зърнах часовника. Бяха минали пет часа! Пет часа се наслаждавах на опасните ласки на човека, който сега лежеше до мен, пет часа се отдавах на нещо напълно немислимо и забранено.

-Какво направихме?-изшептях, но тялото на Аксел се помръдна и срещнах погледа му.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Axel Muse. on Нед Фев 12, 2012 12:10 pm

Погледнах я за миг, преди отново за забия поглед в тавана нас нас. Лека, почти незабележима усмивка се изписа на лицето ми. Как очакваше да й отговоря, като аз самият се питах това през последните час-час и нещо? Не можех да отговоря на себе си, какво оставаше за нея?... Ръката ми продължаваше инстинктивно да милва рамото й с нежни докосвания, патрулирайки нагоре надолу по дължината на ръката й.

- Не знам – въздъхнах накрая, без да я поглеждам. Почти незабележимата ми усмивка не слизаше от устните ми. – Но не съжалявам.

Или поне така ми се искаше... Определено нямаше да забравя това. Какво, като не бе от най-правилните неща, които някога сме правили? Съмнявах се, че Рейвън претендираше за етикет „Светица”, а аз... за мен отдавна не съществуваше такова понятие като „лоши последствия”. Наистина, всяка грешка си имаше цена, която искаш или не, трябва да платиш, но ако опитът не бе именно низ от грешки, тогава какъв бе смисълът да се стремим да знаем повече?...

Извъртях очи по посока на Рей и срещнах нейните.

- А ти?

Не очаквах да е честна, защото не бе мен. Всъщност, даже бих я разбрал, ако излъжеше.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


HIER COMMT DIE SONNE
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Рейвън on Нед Фев 12, 2012 12:55 pm

Не бях сигурна, че мога да дам отговор на този въпрос. Бях разкъсвана от няколко противоположни чувства. Една част от чен се срамуваше и искаше да побегне начаса от стаята, но друга се наслаждаваше на случилото се и искаше да се повтори.

Забавих малко отговора си, а когато проговорих все така упорито не го поглеждах в очите, стараейки се да запазя самообладание.

-Объркана съм не по-малко от теб. Но дори и да не искам, не вярвам, че бих устояла.

Ласкаех го, но нямах сили нито да го обиждам, нито да вложа някакъв сарказъм в гласа си. Удоволствието ме бе довело до изтощение, изтощението до напълно уравновесен човек, ако става въпрос за обичайното ми отношение към Аксел. Студената му ръка се движеше по тялото ми и тръпката на отминалото удоволствие бавно се връщаше.

-За Бога, нали се мразехме!
-само в тази единствена реплика прозвуча цялото отчаяние и безпомощност. Знаех, че нещата може да се променят. Бе ясно, че никой не изпитва нищо към другия, освен явната непоносимост, която ни изигра лоша шега и сега споделяхме заедно леглото.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Axel Muse. on Нед Фев 12, 2012 1:21 pm

Трябваше да го играя самоуверен. Ако ми проличеше объркването, нямаше да стане приятно. Никак даже. В крайна сметка, аз бях започнал всичко това и свършихме така по моя вина... или поне аз така мислех. Но не беше особено важно кой беше започнал – важното бе, че и двамата го завършихме. Заедно.

- Ние още се мразим – казах с приветлив тон, сякаш опитващ се да приповдигне настроението на тъжен приятел или по-скоро опитващ се да убеди мен самия в правотата на думите ми. – Повярвай, след това, което се случи, ще се намразим още повече.

Засмях се леко. Господи, надявах се да се намразим. Не можех да си ни представя да бъдем заедно, като... любов за вечни времена. Някак си повече ни отиваше да се дразним, да се джафкаме и бием, да си погаждаме номерца и да се затапваме един-друг. Прекалено бедна ми беше фантазията, а аз имах богато въображение, за да си представя как двамата си казваме „Обичам те” или други лигави неща от сорта... Ужас.

Продължавах да я галя без да се замислям.

- Това беше просто удоволствие за еднократна употреба – опитах се да успокоя по-скоро себе си, отколкото Рейвън.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


HIER COMMT DIE SONNE
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Рейвън on Нед Фев 12, 2012 1:51 pm

-Надявам се-промълвих също толкова тихо и се сгуших във възглавницата. Никак не ми се ставаше, можех да си стоя тук, свита между чаршафите със или без Аксел.

Колкото и да не ми се искаше да го призная, той бе прав. Това определено щеше да израги още по-голяма непоносимост един към друг. Не можех да мисля другояче. Цял живота се обиждахме, дърпахме...мразехме е прикалено силно понятие за мен. В крайна сметка между нас нямаше да се получи. А и отдавна бях зарязала всички глупости с любовта и мъжът на мечтите ти. Такова нещо не съществуваше.

Станах от леглото и набързо навлякох дрехите си с мисълта да се прибера в стаята си, да си взема един отпускащ душ и отново да отида на работа.

-Е, аз трябва да вървя
.-казах му без да го поглеждам и отворих вратата.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 68

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите