Часовник.
Гласувайте за нас!
RealTop.net Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Bulgarian TOP
0   1   2   34   5
Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 12, на Пон Юли 31, 2017 5:16 am
Latest topics
» Станете наши приятели.
Сря Юни 04, 2014 1:37 pm by Autumn.

» Градинката.
Сря Фев 26, 2014 11:38 am by Axel Muse.

» everything.
Сря Фев 26, 2014 10:26 am by Axel Muse.

» save ur face.
Сря Фев 26, 2014 10:14 am by Axel Muse.

» Нашите приятели.
Сря Фев 26, 2014 9:42 am by Axel Muse.

» Рангове?
Сря Фев 26, 2014 9:41 am by Axel Muse.

» Въпроси & Отговори.
Сря Фев 26, 2014 9:39 am by Axel Muse.

» Критики & Оплаквания.
Сря Фев 26, 2014 9:38 am by Axel Muse.

» Наказателен кодекс.
Сря Фев 26, 2014 9:36 am by Axel Muse.


Аная Адлър.

Go down

Аная Адлър.

Писане by Annayah on Нед Яну 29, 2012 1:45 pm

Макар да се движеше из месности, в които надали имаше ограничителни знаци, старият понтиак продължаваше да поддържа една и съща убийствено бавна скорост.В колата освен странна миризма на застояло имаше и двама души.Мъж на средна възраст, чиито орлов нос бе наместен между дребните му с цвят на олово очи и момиче на не повече от седемнадесет години.То бе залепило чело за стъкления прозорец и изучаваше дърветата навън. Ако нормалните хора се изпълваха с оная завидна форма на чистото спокойствие , която караше всяка клетка от тялото им да замира под лекотата на екстаза пред тая величествена гледка, то Аная чувстваше неповторима досада.Дървета и пак дървета, Нирвана и пак Нирвана.Единствената радио честота, която се ловеше в тая забравена от бога местност, бе някакъв култ на въпросната група.След като радиоводещия на дълго и на широко бе разказал биографията на Кърт Кобейн, като седемнадесет пъти беудостоил човека с епитети като „легендарен”, „гениален”, „истинско чудо на рока”, бе започнал един монотонен цикъл от всички парчета на групата.
-Не сме ли поне близо?-попита тя за пореден път.
-Още няколко километра.-този път отговорът беше обнадеждаващ.
-Чичо Джон, моля те, за доброто на всички ни, изключи радиото.-нервите на Аная бяха опънати до краен предел, когато чу до болка познатия текст на „Heart-Shaped Box”.
-Та това е класика!-възпротиви се чичото открито.
-Това е подигравка..изобщо слушаш ли текста..Та как е възможно човекоядните орхидеи да не прощават на никого..това са думи на психично отклонен индивид.
-Има и доза истина като се замислиш..а, ето че пристигнахме!
Колата се покатери върху бордюра и спря успоредно на голям сивкав ван, марка шевролет-скъпо на пръв поглед возило, а и някак неестествено лъскаво на фона на всичко наоколо.
-Чакаме ли още някого?-момичето вече се измъкваше от задната седалка, която се бе превърнала в нейн минизатвор през последните няколко часа път.Червената и рокля бе заприличала на мокър вестник-намачкана и някак гротескно разкривена.
-Баща ти не спомена нищо, когато ми каза да те докарам до тук.-мъжът измъкна пактетче тютюн от задния си джоб и изсипа съдържанието му върху парче хартия.После запали ръчносвитото си произведение и затвори очи, наслаждавайки се на острия аромат на турски подправки.Пурпурния връх на цигарата запримига ожесточено, когато вратата на старата къща се отвори със замах.Въпросната постройка бе издигната в средата на миналия век, а тревата бе ниско косена и единствената добре поддържана наоколо.Прозорците бяха във векториански стил, а фасада бе наскоро измазана.
-Госпожице Адлър?-в очертанието на отворената врата сякаш от нищото бе изникнала неестествено висока фигура с телосложение на професионален футболист.Мъжът бе на вид между двадесет и пет и тридесет, а войнишката му подстрижка разкриваше широкото му чело.Скулите и носът му бяха изострени, ефект който още повече допълваше злокобното му излъчване на терорист.Устните му бяха тънки, от далеч приличаха на бледорозова линия.
-Да..-несигурно отвърна Аная.
-Тук съм във връзка със смъртта на баща ви.-очите на момичето се разшириха.Устните и се раздалечиха едва едва, а краката и заплашиха да се огънат под неестествен ъгъл.Една силна ръка я сграбчи преди да се запознае от близо с тревата пред къщата.
-Арчи?Кажи ми, че не е истина.
Арчибалт бе стройно момче, три години по-голямо от Аная.Живееше в съседната постройка и бе едно от малкото приятелски настроени същества наоколо.Бе едно от малкото същества наоколо като цяло.Бе успял да хване Аная на време, ала не и отговори.Не можеше.Някаква буца бе заседнала в гърлото му.
-Зная, че сте в шок..но ще бъде добре да ви разпитаме.Вас също господин Адлър.-мъжът с войнишката подсрижка бе напуснал очертанията на вратата и сега крачеше уверено към епицентъра на събитията.Пребледнялата Аная, стъписания и чичо и посърналия Арчибалт.
-Как се е случило?-успя да каже най-накрая момичето.Седеше върху познатата тапицерия на карирания диван, който баща и бе домъкнал бог знае от къде.В началото мразеше тази мебел, сега не и обръщаше никакво внимание.Бе изцяло фокусирана върху малката армия, настанила се в стаята.
-Като губернатор баща ви имаше много врагове..
-Да но как са го открили тук..никой не знае за тази къща.Дори не е вписана на негово име.-възпротиви се момичето.
-Баща ви се е замесил с някаква организация.Все още търсим подробности, но явно е, че е ядосал някого.Тази сутрин е намерен на верандата с прострелна рана.За жалост, медците са се забавили..
-Брат ми беше почтен човек-вметна нехайно Джон Адлър, който припалваше трета цигара.Имаше навика да пуши като комин не само когато е нервен.


-Защо точно днес?
-Не гледате ли телевизия..-отрони се глухо от устата на момичето.
-Избягвам всякакъв вид преса.-отвърна сухо доктор Еванджелин.
Лайла Еванджелин, или просто доктор Еванджелин, бе висоокообразован психиатър с двадесет години стаж зад гърба си.С една дума вече двадесет години мухлясваше в прегръдките на кожения си диван, слушайки душевно болните си пациенти.
-Баща ми..е мъртъв.-изрече най-после Аная.Казваше го за пръв път от трагичния инцидент насам.За пръв път с точно тези думи.
-Това ли е причината да си тук?Не можеш да се справиш с болката..-жената намести очилата,които междувременно се бяха плъзнали по продължението на острия и нос.„
-Не..оказа се, че не съм го познавала.Заблуждавала съм се през цялото време.Виждате ли, аз нямам майка.Е, очевидно е, че съм имала някога, но тя ни е напуснала.От както се помня правя всичко с баща си.Мислех си, че го познавам, а сега се оказва, че съм тънела в собствената си заблуда..в мрежа от лъжи.
-Ядосана си му?-Лайла продължи със същия привидно приятелски тон, а дългите и пръсти разгърнаха жълтеникавите листове на папката, която държеше.
-Да.Оказва се, че не е човекът, за когото го мислех..-момичето кръстоса крака и отметна глава назад.
-Защо не е човекът, за когото го мислиш?
-Бил е член на канал за трафик на предмети на изкуството.Седна дума крадял е, а после е продавал на изгодни цени.
-Значи е бил нещо като част от тайна престъпна организация?-из спокойният тон на жената се прокрадна нотка чиста почуда.
-Да..всеки член има малка татуировка на орхидея върху глезена..-вметна ненужно Аная.
-Помисли си, че не ти е казал, за да те предпази.-порфесионално-деловия тон на доктор Еванджелин бе омекнал, а от кафевите очи зад очилата струеше някаква форма на човешко съчувствие и съжаление.
-Не исках да ме лъже..В последствие стана ясно, че са го убили, защото е искал да се откаже от цялата схема..
-Е, добре госпожице Адлър, смятам, че за днес е достатъчно.-Аная се надигна бавно от мястото си и се зае да оправя неразборията от цветен плат, която представляваше роклята и.
-Мислите ли, че е добре да замина за известно време?-попита момичето преди да напусне малкия кабинет.
~колекционира лакове и опаковки от шоколад.
-Този въпрос го задай на себе си, Аная.-бяха последните думи на Лайла преди да избута момичето навън.
-Е?-Арчи стоеше облегнат върху стената на сградата, а в ръцете си държеше две фунийки ягодов сладолед.-Как мина терапията?
-Заминавам.-отсече Адлър –Арчи, благодаря ти, че остаана до мен, но ми писна от всичко това.Искам да се махна..
-Но къде ще отидеш?
-Има ли някакво значение.

Meat-eating orchids forgive no one just yet

Същата песен звучеше по радиото, когато момичето се настани върху велурените седалки на малкия частен самолет.И чак тогава нашата героиня си даде сметка,че чичо и бе прав.Орхидеите не прощаваха на никого.Затова баща и бе мъртъв.Защото се бе отказал..



*Leighton meester*

Досие:
Име:Аная Адлър.
Рожденна дата: 15 май 1994
Вид:Най-обикновен американски гражданин.Дъщеря на бившия губернатор на щата Пенсилвания.
Състояние: Частична психоза, в резултат на стрес.
Предписано лечение: Възможно най-дълъг период далеч от всичко познато..или с други думи, кратка ваканция на място с името "хотел Калифорния"

Малко допълнителни факти..
~Любимата и храна е ягоди С ориз.Звучи ужасно странно, но тя самата често е определяна като странна личност.
~Когато е ядосана подрежда гардероба си..Изажда всичко и започва да сгъва и ппренарежда.
~Изпитва страх към Нирвана.И по-точно песента-Heart-Shaped Box
~Има малка татуировка на китката "It`s never too late".
avatar
Annayah

Брой мнения : 5

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Аная Адлър.

Писане by Axel Muse. on Нед Яну 29, 2012 1:57 pm

Интересен герой .. Добре дошла при нас! (:

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


HIER COMMT DIE SONNE
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите