Hotel California,
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.



Часовник.
Гласувайте за нас!
RealTop.net Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Bulgarian TOP
0   1   2   34   5
Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 22, на Вто Юни 02, 2020 7:37 am
Latest topics
» Станете наши приятели.
Подземният паркинг. Icon_minitimeСря Юни 04, 2014 1:37 pm by Autumn.

» Градинката.
Подземният паркинг. Icon_minitimeСря Фев 26, 2014 11:38 am by Axel Muse.

» everything.
Подземният паркинг. Icon_minitimeСря Фев 26, 2014 10:26 am by Axel Muse.

» save ur face.
Подземният паркинг. Icon_minitimeСря Фев 26, 2014 10:14 am by Axel Muse.

» Нашите приятели.
Подземният паркинг. Icon_minitimeСря Фев 26, 2014 9:42 am by Axel Muse.

» Рангове?
Подземният паркинг. Icon_minitimeСря Фев 26, 2014 9:41 am by Axel Muse.

» Въпроси & Отговори.
Подземният паркинг. Icon_minitimeСря Фев 26, 2014 9:39 am by Axel Muse.

» Критики & Оплаквания.
Подземният паркинг. Icon_minitimeСря Фев 26, 2014 9:38 am by Axel Muse.

» Наказателен кодекс.
Подземният паркинг. Icon_minitimeСря Фев 26, 2014 9:36 am by Axel Muse.


Подземният паркинг.

3 posters

Go down

Подземният паркинг. Empty Подземният паркинг.

Писане by Axel Muse. Вто Яну 03, 2012 1:18 am

Подземният паркинг. 6240B156-0EDF-DEAB-CA71B94CF21DA0B0
Axel Muse.
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

https://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Касандра Флейм Сря Фев 08, 2012 7:47 pm

Беше ми се насъбрало. Прекалено много. Денят ми започна с успиване, закъснение за работа, липса на кафе и цигари, навикване от шефа, отвратителното държание на някакви тъпаци от заведението, чистене на тоалетната и отново липса на кафе и цигари. Сега бях "учтиво помолена" да закарам колата на шефа на автомивка и да я върна. "Без драскотина или ще има последствия..", мръсен поглед и пощипване по задника. Повръщаше ми се. Ходех по самотния паркинг, който попринцип си изглеждаше страшен, но аз естествено винаги можех да разчитам да малко калибрения пистолет в лесно достъпния джоб на чантата ми. Колата се намираше в най-дълбоката част на паркинга. Имаше скалъпена табелка "Запазено". Този човек се взимаше прекалено на сериозно. Извадих ключовете на тъмно синьото Субаро, когато чух леко потропване. Беше зловещо. Веднага се обърнах. Не бях толкова тъпа, че да попитам дали има някой като по страшните филми. Наистина, все едно психопата убиец с брадва ще се покаже и ще каже "Да, ето ме..ама изчакай малко. Светлината не ми харесва, ще те заколя след малко.". Потропването се повтори и аз посегнах за пистолета. Сърцето ми задумка, а краката ми затрепериха леко. Мамка му, не се панирай. Още потропване, този път по-близо. Появи се силует и преди да се усетя пръстите ми натиснаха спусъка. Ушите ми заглъхнаха. Женско тяло се свлече близо до една кола. Мамка му.

п.с. реших, че паркинга е място за убийство :D мислех си да не съм убила от първия изтрел и сега Харли да лежи там.. умираща :D :D
Касандра Флейм
Касандра Флейм
dressed to digress.

Статус : : keep calm and fuck everything.
Брой мнения : 12

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Harley Benton. Сря Фев 08, 2012 8:21 pm

Веднага, след като се разделих със Саша, първата ми работа беше да ида и да се появя на едно извънредно интервю за поста "Кино оператор". Вярно, че хората не бяха особено очаровани от моя ентусиазъм и като че ли нарочно ме гледаха лошо, но аз продължавах да се усмихвам като идиотче. Въпреки въпросите, които ми задаваха (бях работила какво ли не и знаех, че това бяха прекалено... гадни за интервю въпроси), въпреки лошото отношение и погледите а ла Ханибъл Лектър, аз успях. Наеха ме. Мисля, че се дължеше на изкривяването, което получих следствие от много пътуване - можех добре да преценявам хората, ситуациите, да пресмятам шансовете си; което ме правеше добър психолог, стига да си направех труда да си изкарам една от онези глупави, но много важни хартишки, носещи гордото наименование "диплома". Мразех бюрокрацията.

Е, щях да остана един месец в хотела, щях да си изкарам добри пари и да се омета. Щях да продължа надолу през Аризона към Мексико и в частност - Тихуана. Щях да опитам мексиканска храна и да си купя патрони за автоматичния пистолет, тъй като ги похабих миналия месец по един психопат, който ме нападна, докато се опитвах да заспя на една пейка в парк в някакъв град в Невада. Нелепо, наистина, но... Поне се отървах само с няколко синини.

Нямах кола. И не исках да имам, тъй като това не беше никаква свобода - щеше да се налага да плащам данъци, бензин, винетки, гуми и още триста хиляди работи, с които не ми се занимаваше ама изобщо. На мен си ми беше най-добре с чантата, която беше единственото нещо, което притежавах...

... и което бях забравила в киното, междувременно. А и нищо чудно, там за първи път имах сблъсък с истински призрак, който дори се хранеше. Бях толкова изненадана, че дори изневерих на себе си и забравих цялото си имущество на пода до мястото, на което бях седяла. Почти претичах стълбите до подземието, но, щом застанах във лобито, осъзнах, че не знаех накъде да продължа. Господи, остарявам!...

Повъртях се известно време в сумрачното помещение и реших да мина през паркинга, за да стигна до киното. Предполагам, че от там имаше път. Щом слязох долу, хладината облъхна голите ми рамене и аз потръпнах. Тишината беше толкова осезаема, че чак можех да я чуя. Стъпките ми отекваха в стените с гадна, зловеща акустика. Това ме накара да стъпвам възможно най-тихо, докато минавах покрай разноцветните коли и се опитвах да се оглеждам за някакъв друг изход; но всъщност емблемите на броните на колите ме притегляха като магнит. Бях развила някакъв странен навик да оглеждам всички превозни средства, покрай които минавам, и да назовавам марките им.

Волво, Опел, Форд, Кадилак, Шевролет...

Страшен пукот отекна в помещението и аз подскочих с писък, който обаче се стопи в ехото от звука.

... Субаро.

Сърцето ми щеше да се пръсне и имах чувството, че очните ми ябълки щяха да изхвръкнат от орбитите. Инстинсктивно започнах да дишам от устата, за да освободя напрежението, и се хванах за гърдите. Можех да чуя пулса си в ушите...

Синьо Субаро.

Усетих нещо мокро и топло по пръстите на ръката си. Разтреперана от уплах, вдигнах ръка на нивото на очите си и ми трябваха няколко секунди, за да асимилирам цвета на веществото. Беше червено. Изведнъж гърдите ми започнаха да ме болят и аз сведох поглед към тях, само за да установя това, което вече бях разбрала подсъзнателно. Щом вдигнах глава, очите ми фокусираха някакво момиче пред мен, държащо пистолет.

Всичко ми се изясни.

- Мамка му - измънках и краката ми се огънаха.

Стоварих се на земята, сякаш някой бе изстискал целия живителен сок на крайниците ми.
Harley Benton.
Harley Benton.

Статус : : Every fabulous moment has it's price.
Брой мнения : 31

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Касандра Флейм Сря Фев 08, 2012 8:39 pm

Виеше ми се свят..много ми се виеше свят. О, моля ти се, не умирай. Моля те, не умирай. Ръцете ми изтръпнаха и почти изпуснаха пистолета. Стиснах го здраво и клекнах до момичето. Беше още живо, но от гърдите й шуртеше кръв и потапяше всичко в червено.
-По дяволите.. - оставих оръжието до тялото й и се хванах за главата. Какво да правя..какво се прави в такива моменти. Очите ми се напълниха със сълзи, а ръцете ми започнаха да треперят. Затворих очи за секунда. Бяха минали поне двайсет секунди откакто бях простреряла момичето. Сигурно беше на моите години. Боже, не исках да стане така.. Опитах се да притисна с ръце раната й, но нямаше никаква полза. Кръвта шуртеше през пръстите ми, дънките ми вече подгизваха. Сериозно започнах да плача и започнах да повтарям "Мамка му, не умирай. Мамка му, не умирай." С кървавите си ръце извадих телефона си и набрах 911.
-Добър ден, с какво можем да помогнем?
-Аз..прострелях.. - чакай малко. Не мога да им кажа.. ще проследят обаждането.. А ако тя остане тук..значи ще се върне? Надявах се. Затворих телефона. Момичето вече едвам мърдаше, а кожата й беше станала съвсем сивкава.
-Съжалявам.. - промърморих. Сълзите ме заслепяваха, а всеки път, когато се опитвах да ги избърша, намазвах лицето си с кръв. От миризмата на лепкавата течност ми се гадеше. Трябваше да се разкарам от там. Прибрах пистолета и телефона в чантата си. Момичето помръдна.
Касандра Флейм
Касандра Флейм
dressed to digress.

Статус : : keep calm and fuck everything.
Брой мнения : 12

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Harley Benton. Сря Фев 08, 2012 8:56 pm

Ръката ми, трепереща и оплескана в кръв до лактите, се вдигна нагоре и зашари из пространството. Не можех да дишам. Опитвах се, хриптейки, но дори тогава ми беше трудно. Започваше да ми става студено и ми се искаше да е заради местоположението на паркинга, но прекрасно знаех, че е заради кръвта. Или поне липсата на достатъчно количество, та да ми стане страшно студено.

Пръстите ми се вкопчиха в дрехата на момичето, което ронеше крокодилски сълзи, но не достатъчно крокодилси, че да ми стане жал. С неочаквана дори за самата мен сила я дръпнах рязко и я принудих да се приведе над мен. Лицето ми беше безстрастно, устните ми трепереха, но отвътре сякаш кипях от желание да живея, сякаш тялото ми се бореше с всички сили да задържи живота в себе си, макар и той да се изплъзваше доста ловко на опитите му. Бяха ме прострелвали няколко пъти и това състояние ми бе до болка познато (хаха, трябваше ми нов израз за това).

- Ако умра... - изхрипитях, вторачвайки се право в очите на момичето. - Ако умра... Ще те... убия, о... обещавам...

След това рязко я пуснах и се стовах омаломощена на земята. Ушите ми писнаха, главата ми започна да натежава и всичко сякаш беше в мъгла. Контурите на всичко заобикалящо ме се размазаха и в този момент се почувствах като Алиса в Страната на чудесата по средата на филма... или може би към някой не особено радостен за Алиса край, в който нямаше да има повод да скача по дъгата и да язди еднорози.

И след това щяха да дойдат финалните надписи.

- Мам... Мамка му... - извърнах глава и започнах да се смея. Това ми причиняваше болка, но не можех да спра да се смея. - П-по дяволите...
Harley Benton.
Harley Benton.

Статус : : Every fabulous moment has it's price.
Брой мнения : 31

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Касандра Флейм Чет Фев 09, 2012 12:28 pm

След като ме заплаши, че ще ме убие, ако умре, момичето ме пусна и се отпусна на земята, като псуваше и се смееше, сигурно беше изпаднала в шок. Добре, какво по дяволите да правя? Да бягам, да я зарежа тук, да я заведа някъде.. Каквото и да направя, сигурно щеше да се превърне в призрак и да ме преследва завинаги.. Мамка му. Добре, каквото е сторено е сторено, не мога да го поправя. Мога да я преместя малко встрани, да се кача на колата и да избягам. Да си сменя дрехите, да си измия ръцете и да закарам колата на автомивка. Когато се върна може да още да е тук, вече сто процента умряла, да се развикам и да кажа, че току-що съм я намерила. Да, това е доста добра идея..тук няма камери. Но също така мога да я завлача в някоя от стаите, да я зарежа там и отново да избягам. Но кога пък аз съм бягала от проблеми? Момичето продължаваше да се хили зловещо, умирайки. Добре, зарежи я тук и бягай. Всичко да върви по дяволите, не ми пука. Вече съм си навличала гнева на други призраци в този хотел и винаги съм се справяла. Защо да не успея и сега. Станах бавно, прибрах пистолета и подхванах момичето за ръцете. Издърпах я на около метър от колата и я пуснах.
Касандра Флейм
Касандра Флейм
dressed to digress.

Статус : : keep calm and fuck everything.
Брой мнения : 12

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Harley Benton. Чет Фев 09, 2012 12:47 pm

Продължавах да се смея. Незнайно защо всичко изведнъж ми се стори крайно забавно, по някакъв ужасен и зловещ начин. След толкова много опити на смъртта да ме прибере, след толкова много подходящи за целта моменти, точно така трябваше да умра. Беше нелепо, смешно, тъжно, абсурдно. Беше някак си преждевременно, макар че такова нещо като преждевременна смърт не съществува или поне според мен. Господи, беше откачено!...

Усетих как момичето хвана ръцете ми и ме тегли известно време, след това ме пусна. Тя какво? Опитваше се да избяга ли?... Опитваше се да избяга!

Устните ми се отваряха и затваряха, но от тях не излизаше звук. Клепачите ми бяха полу отворени, нямах сила дори да ги затворя. Да си помръдна крайниците пък бе изключено. Не ги усещах, сякаш никога не съм имала такива. Ставаше ми все по-студено и по-студено, а всичко потъваше в мрак. Можех да чуя как сърцето ми забавяше пулса си и скоро щеше да се предаде.

Започнах наум да говоря на момичето.

Виж, те ще разберат. Има толкова много кръв, че ще разберат, че тялото ми е местено. Ще свържат времето на смъртта със времето, в което си била тук, защото все някой те е видял. Ще направят справка с пистолета ти заради огнестрелната рана. Така и така си прецакана, защо просто не ме разтвориш в някоя основа? Ще стана на каша и ще изтеча в канализацията... Или просто ме зарови. Те ще разберат. Ще узнаят. Няма къде да се скриеш...

Мислите ми започваха да се объркват, започнаха да отсъстват и миг преди да поема последен дъх, аз знаех, че ще ми е последен. Обгърна ме кадифен мрак и аз бяха скована, аз не съществувах. Просто... адиос, ми вида.

Тялото ми стоеше в окаяно състояние на земята. Кожата беше синя, безжизнена кожа на мъртвец, устните бяха леко отворени. Можех да го видя, можех да видя всичко. Мислех си, че съм мъртва, но можех да видя мъртвото си тяло. Стоях отстрани и го наблюдавах. Вдигнах поглед, объркана като тийнейджър, и се огледах около си. Всичко си бе напълно нормално, както преди няколко минути, с излкючение на тялото ми на земята пред мен.

- Супер - извъртях саркастично очи.
Harley Benton.
Harley Benton.

Статус : : Every fabulous moment has it's price.
Брой мнения : 31

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Касандра Флейм Чет Фев 09, 2012 12:56 pm

Зарязвах я там. Ей така. Като някакаква мишка. Аз съм ужасен човек. Беше ли толкова лесно да убиеш човек и да го оставиш на земята на подземен паркинг в забутано градче? Никога не съм си мислела, че ще причиня нещо такова на абсолютно непознат човек..бяха причинили същото на майка ми. Изоставена до пътя, дори не се бяха опитали да я прикрият - с разкъсана рокля, цялата в кръв и кал. Отново започнах да плача, цялата треперех. По дяволите, не трябваше да става така.. Не можех да я зарежа там. Избърсах очите си с опакото на дланта си, само за да забележа, че момичето вече е мъртво. И секунда по-късно я видях. Призрака й. Беше плашещо, въпреки че вече бях виждала достатъчно призраци и дори си бях говорила с тя..но да видиш призрака на човек, който току-що си убил, а неговото тяло седи в краката ти. Беше изключително плашещо. Момичето сякаш не ме забеляза веднага. Седеше и гледаше окървавеното си тяло, а след това само завъртя очи и промърмори:
-Супер!
Бях като залепнала на мястото си, можех само да я гледам и да не промълвям и дума. Обаче след секунда момичето вдигна глава в моята посока и ме погледна.
Касандра Флейм
Касандра Флейм
dressed to digress.

Статус : : keep calm and fuck everything.
Брой мнения : 12

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Harley Benton. Чет Фев 09, 2012 1:18 pm

Обзе ме чувство за безкрайна ирония. Не бях уплашена, никак даже. Вместо това бях... не знам. Беше странно усещане. Досега не ми се беше случвало да умра, така че стъпвах в съвсем нови води. Теоретично знаех това-онова за призраците, но си беше съвсем друго да бъда такава.

Добре. Трябваше да мисля логично.

Щом в отвъдното съм със същите дрехи, с които бе тялото в краката ми, значи по джобовете би трябвало да имам същите неща, които ги имаше в джобовете на тялото ми. Бръкнах в джоба на дънките си извадих малка кутия цигари с кибрит (не бях фен на запалките). По принцип пушех само когато ми е наистина, наистина зле, иначе не бях пристрастена. Но сега никотинът щеше да ми помогне да избистря ума си, защото все още бях объркана от станалото. Запалих си една цигара и всмуках дима, сканирайки усещането, което получих от това действие.

Усещаше се слабо. Липсваше натрапчивостта на катрана и никотина.

Супер.

- Не разбрах какво ще правиш с тялото ми - кимнах с брадичка към него, гледайки момичето. То отново бе започнало да плаче и при равни други обстоятелства бих се размекнала, но сега просто не можех. Искаше ми се, но не можех. - Ако ще го разчленяваш, както предпочитат повечето убийци, побързай, защото скоро ще изпадне в следсмъртно вкочаняване и ще ти е трудно.
Harley Benton.
Harley Benton.

Статус : : Every fabulous moment has it's price.
Брой мнения : 31

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Касандра Флейм Пет Фев 10, 2012 3:00 pm

- А?
Май само това успях да възпроизведа и ми отне няколко минутки да осмисля случилото се. Бях убила човек, сега тялото й е в краката ми, а призрака й пред лицето ми. И ме пита какво ще правя с тялото й. Бях спряла да плача, но още усещах как краката и ръцете ми треперят. Вгледах се по-отблизо в призрака на момичето пред мен. Беше си извадила цигара и изглеждаше някакси разочарована, докато пушеше. Момичето не ми беше особенно познато, но не изглеждаше мила. Беше арогантна. И ме дразнеше, всъщност.
-Всъщност мислех направо да го зарежа тук. - отговорих й преди да се замисля. "Та, аз убих това момиче.. не мога да съм толкова груба."
"Е, да, но и тя се държи гадно, така че.."
"Поне е в правото си.."
Наистина трябваше да спра да се карам със себе си, превръщах се в лунатичка.
Момичето вдигна бавно вежди. Не беше очаквала грубия отговор, но стореното - сторено. Щях да се придържам към ядосаното си настроение.

п.с. съжалявам, че е толкова минималистично и микроскопично ;x ;x никаква муза нямам, а не искам да чакаш сто години да напиша нещо ;x
Касандра Флейм
Касандра Флейм
dressed to digress.

Статус : : keep calm and fuck everything.
Брой мнения : 12

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Harley Benton. Пет Фев 10, 2012 3:22 pm

- Това вече го разбрах – махнах с ръка, издишвайки дима нагоре. - Аз те питах, какво мислиш да правиш с него сега.

Никога не се бях държала гадно с някой, който не си го е заслужил. Даже по характер бях много мила и услужлива, жаловита и... абе, направо светица. Но когато някой ми направи нещо, можех да превърна живота му в ад; можех да го накарам да съжалява, че е жив. Да, и на мен щеше да ми стане гадно от това, понеже щеше да е против природата ми, но гордостта ми нямаше да ми позволи да отстъпя.

А мисля, че убийството ми е достатъчна причина да съм гадна с убиеца. Дори и да го е направил неволно.

Противно на мислите, които течаха в главата ми, аз омекнах, макар и изражението ми да си остана все така студено и обвиняващо, с нотка на разочарование и безразличие. Прескочих трупа си, сякаш беше дупка в земята, и отидох до момичето, подавайки му ръка, за да се изправи. Щом застана на крака, аз я погледнах в очите през пелената никотинов дим и й казах:

- Не искам да ми извиняваш. Казвам го, за да знаеш, ако в бъдеще имаш някакви такива намерения. Единственото, което искам, е да се отървеш от тялото ми. Не ме интересува дали ще го зазиждаш или закопаваш, просто се отърви от него. – погледнах за миг надолу. – Не издържам повече да го гледам.

След това просто я подминах и тръгнах напред, но на третата крачка се спрях и се обърнах.

Оу, и не се притеснявай, че си ме убила. – усмихнах се многозначително. – Някой ден и ти ще умреш.

А, не се притеснявай ;дддд И моята муза не е в най-добрите си моменти хД
Harley Benton.
Harley Benton.

Статус : : Every fabulous moment has it's price.
Брой мнения : 31

Върнете се в началото Go down

Подземният паркинг. Empty Re: Подземният паркинг.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите