Часовник.
Гласувайте за нас!
RealTop.net Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Bulgarian TOP
0   1   2   34   5
Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 12, на Пон Юли 31, 2017 5:16 am
Latest topics
» Станете наши приятели.
Сря Юни 04, 2014 1:37 pm by Autumn.

» Градинката.
Сря Фев 26, 2014 11:38 am by Axel Muse.

» everything.
Сря Фев 26, 2014 10:26 am by Axel Muse.

» save ur face.
Сря Фев 26, 2014 10:14 am by Axel Muse.

» Нашите приятели.
Сря Фев 26, 2014 9:42 am by Axel Muse.

» Рангове?
Сря Фев 26, 2014 9:41 am by Axel Muse.

» Въпроси & Отговори.
Сря Фев 26, 2014 9:39 am by Axel Muse.

» Критики & Оплаквания.
Сря Фев 26, 2014 9:38 am by Axel Muse.

» Наказателен кодекс.
Сря Фев 26, 2014 9:36 am by Axel Muse.


Александро Лука

Go down

Александро Лука

Писане by Александро Лука on Чет Фев 02, 2012 2:46 pm

*Име : Александро Лука

*Години : 20

*Вид: Пътешественик

*Външен вид : Черна коса и мили кафеви очи. Момчето не е нито много красиво, нито е за изхвърляне, но очарователната му детска усмивка му отваря почти всички врати, на които е почукал. Често го бъркат с дете, заради излъчването му, но той си е напълно пораснал мъж.

*Характер : Любопитен по природа, той често се забърква в неприятности, от които излиза благодарение на късмета си и способноста си да бърбори непрестранно. Не изпитва страх да се хвърли в каквото и да е приключение, адреналина го привлича с магнитна сила, не умее да изпитва истинска злоба, ядосва се за секунди и за секунди му минава. Опитва се да се постави на мястото на всеки и да разбере какво потиква другите да постъпват така, както постъпват.

*История : Имало някога или по-точно преди двадесет и една години млад аристократ, който се влюбил в обикновена девойка ... но за разлика от приказките, тук никой не им пречил да изживеят любовта си, младежа съвсем спокойно и планирано подарил фамилното си име на девойка по време на пищна церемония, по време на която както знаете влюбените се вричат във вечна вярност, разменят пръстени и незнайно защо гостите им ги опсипват с ориз (отвлякох се). Та минала сватбата, на която всички забелязали, че булката съвсем скоро след има няма 4-5 месеца ще даде живот на дете. Семейство Лука се радвали на любовта си и споделяли щастието си с всеки ... били добри хора, не егоисти и искали целия свят да се радва заедно с тях. Родило им се прекрасно малко момченце, което кръстили Александро. Малкия Алек сякаш бил благословен от всички същества, растял здраво, красиво и умно дете. Майка му и баща му не можели да му се нарадват ... и винаги, когато някой е безкрайно щастлив идва момент в който всичко се срива. Така се случило и с героите на нашата история, един ден в имението „Лука” пристигнала безпаметно красива жена и помолила за помощ, защото имала проблем с превозното си средство, а на близо нямало нищо друго освен въпросното имение. Както казахме преди семейството било добро и гостоприемно, не отказали помощ и на въпросната Дама. Поканили я, нагостили я, настанили я в нейна стая .... а тя забравила да си тръгне. Вече месец гостувала в имениеот, но никой нито за миг не й направил забележка. Дамата всъщност нямала така благородни нрави, като семейството, което я приютила, още с влизането си в дома била решила, че бащата на малкия Алек й принадлежи и ще бъде само нейн, но каквито и женски хитрости да използвала, мъжа оставал безкрайно влюбен в съпругата си и не обръщал никакво по-специално внимание на гостенката.
Късния следобед на един красив летен ден, пет години след раждането на Александро и два месеца след пристигането на Дамата.
Чернокосото момче си играеше в големия парк на имението, бягайки по алейте преструвайки се че язди въображаем кон, давайки команди на въображаемата си армия. Баща му, достолепен мъж седеше на една близка пейка с книга в ръка и четеше на глас на майка му, която се бе излегнала и положила глава в скута му. И двамата от време на време обръщаха погледи към малкия Алек и се усмихваха на буйната му фантазия, дори баща му подвикваше съвети към „армията” му по кой фланг да атакуват. Дамата влезе в тази идилична картина от към една закътана пътека между храстите и се приближи до възрастните. Без встъпления и без никаква подготовка заговори.
- Благодаря за гостоприемството Ви, но вече е време да си вървя, както и двамата сте се досетили бях тук с цел и тъй като не успях да взема мъжа от това семейство реших да взема сина му – гласа й бе ледено студен и любезен.
Майката се изправи катопружина и седна на пейката с изпънат гръб, единствената дума, която произнесе звучеше по-скоро, като зов, като писък:
- АЛЕК!
Детето се обърна и видя протегнатите ръце на майка си, сякаш някакъв заучен инстинк се включи в него и то се хвърли в обятията й. Бащатта се изправи точно срещу Дамата, изпускайки книгата от ръцете си. Бе необходимо да наведе глава, за да я погледне в очите.
- Вървете си, семейството ми бе достатъчно гостоприемно и не е заслужило заплахите ви с нищо. – гласа му кристално ясен, не трепна и за секунда, може й да беше добър човек, но би направил и немислимото да защити тези две същества, които седяха сгушени на пейката.
- Тръгвам, драги мой – пръста й погали скулата на мъжа, а очите й изразяваха някакъв незадоволен копнеж – но преди това ... – тя се обърна към жената и детето и зарови ръка в черната коса на малчугана – Когато си най-уязвим да се превръщаш в първото животно за което се сетиш, да стойш в този си образ докато не те погали ръка на човек, който те обича и държи на теб, след навършване на пълнолетие да спреш да стараеш и да живеш вечно в търсене да развалиш направената ти магия. ПРОКЛИНАМ ТЕ! – След тези си думи, Дамата се завъртя на пети и си тръгна, а тримата Лука останаха в същите си пози сякаш замръзнали във времето и пространството.
Алек не разбираше точно какво става, но подсъзнателно се почувства слаб и крехък и точно в този момент се превърна в малка жабка. Майка му изпищя и го изпусна, а той тъжно заквака в крака й. Баща му се наведе и го вдигна, ръцете му явно носиха силата на обичта, защото детето отново се превърна в човешко същество.
Години минаха от тази случка, години в които семейството търсеше помощ от какви ли не магьосници, вещици, фей, демони и какввито се сетите същества, но единственото, което постигнаха бе да научат Алек да си възвръща човешката форма без нужда от докосване, просто трябваше да успокой съзнанието си и тогава се превръщаше сам.
В днешни дни:
Александро пристигна в този хотел, чул че тук има всякакви хора с дарби, воден от идеята, че може би най-накрая ще намери лек за проклятието си. Преди две години точно при навършване на пълнолетието му, майка му и баща му загинаха в катастрофа от тогава той бе наистина сам. Нямаше никой в живота си, който да му помага, водеше го страха, че някой ден няма да може да успокои и ще си остане животно до края на дните си, защото вече нямаше и кой да го обича ... За това развалянето на проклятието му, бе цел номер едно.

*Името на човека който използвам за лик : Dylan O'Brien


- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Александро Лука

Писане by Axel Muse. on Чет Фев 02, 2012 2:51 pm

Добре дошъл при нас! (:

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


HIER COMMT DIE SONNE
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите