Часовник.
Гласувайте за нас!
RealTop.net Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Bulgarian TOP
0   1   2   34   5
Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 12, на Пон Юли 31, 2017 5:16 am
Latest topics
» Станете наши приятели.
Сря Юни 04, 2014 1:37 pm by Autumn.

» Градинката.
Сря Фев 26, 2014 11:38 am by Axel Muse.

» everything.
Сря Фев 26, 2014 10:26 am by Axel Muse.

» save ur face.
Сря Фев 26, 2014 10:14 am by Axel Muse.

» Нашите приятели.
Сря Фев 26, 2014 9:42 am by Axel Muse.

» Рангове?
Сря Фев 26, 2014 9:41 am by Axel Muse.

» Въпроси & Отговори.
Сря Фев 26, 2014 9:39 am by Axel Muse.

» Критики & Оплаквания.
Сря Фев 26, 2014 9:38 am by Axel Muse.

» Наказателен кодекс.
Сря Фев 26, 2014 9:36 am by Axel Muse.


Айрийн Мейфилд

Go down

Айрийн Мейфилд

Писане by Irene on Съб Фев 04, 2012 7:45 pm


# Emma Roberts
Всеки обича истории. Дали ще са приказки, зловещи истории, истории, представени във филм или книга, това зависи от човешкия вкус. Хората имат различен вкус. Харесват приказки, но не харесват зловещи истории. Харесват филмът, но не и книгата. А някои истории просто са скрити. Те са човешки, описани в дневник или заровени надълбоко в нечие съзнание, но не и моята. Моята не е част от книга, не е поредния сюжет на касов филм, не е приказка, не е в дневник, а е тук. Съществува сред нас и продължаваш своя път. Аз съм Айрийн Мейфилд, а това е моята история.

# Охайо; 2003 година.
"Помня тази вечер ясно. Сякаш бе вчера или онзи ден. Сякаш не бе преди седем години." - Айрийн.
15 май. Изключително облачен ден, за да се нарече късна пролет. Последните два дни валя порой. Сега е просто по-хладно, но все пак чувам как няколко капки потракват по дървените капаци на прозорците. Никога не съм харесвала тази къща. Единственият й плюс е, че е просторна. Но е далеч от центъра на града, а понякога тишината те поглъща и виждаш само мрак. Не и тази вечер. Всички сме вкъщи. Аз, майка ми и баща ми. От месеци не сме били заедно, а сега сме. Здрачът отдавна е потъмнял до мастилени нюанси и вече се налага да светнем лампите, но и те не са достатъчни, затова запалвам свещи за допълнителна светлина. Вечерта на китайската храна е. Всяка вечер, един път месечно, когато сме заедно, поръчваме китайско. Разбира се, аз винаги решавам какво ще поръчаме, а менюто е винаги едно и също. Майка ми е подала поръчката поне преди половин час и сега всички чакаме. Чакаме за шум от гуми сред калта, за някакъв друг признак на живот. През това време сме разтворили дървеният сандък, където крият старите ми играчки и търсим подходяща семейна игра. Никой не знае какво точно търсим, след като е ясно, че ще постигнем единодушно решение само при споменаването на "Скрабъл". Въпреки това продължаваме да търсим, докато баща ми не донася кутията от съседната стая. Тогава просто изоставяме бъркотията и се нареждаме около масата. Подреждам петата си дума, когато най-сетне се чуват форсиращи гуми сред калта. Баща ми се изправя, но сякаш нещо, което вижда през прозореца го разколебава. Постепенно тихи стъпки достигат входната врата, но вместо познатото позвъняване, чувам дращене. Следва още едно, а след него още и още, като след всяко следващо те стават все по-настоятелни. С едно леко присягване от страна на баща ми лампите загасват. Остават само няколкото свещи, но майка ми изгася и тях. След това ме дърпа към стария килер, който никога не сме използвали. Бях забравила за него, но щом тя затваря врата и ме оставя там, съвсем сама, студени вълни овладяват тялото ми. Въпреки това не помръдвам. Чувам единствено дращенето. Останалата част ми се губи.
"Понякога се будя от кошмари. Не знам какво става, къде се намирам. Но е тъмно. Има писъци, ръмжене, някакви стържещи звучи. Знам, че съм сама и тъмна сянка приближава към мен. Точно тогава се събуждам." - Айрийн.

# Девет часа по-късно.
- Айрийн. - ниска жена извиква името ми. Виждала съм я. Познавам я. Леля Роуз. За трети път чувам името си, но за първи реагирам на него. Сякаш досега съм била в транс. Не помня нищо. Само тъмнина, а тук е светло. Ярки, луминисцентни лампи огряват всичко. Дълги коридори с бели плочки, дървени стени, които през половината си са със стъкла, към които са закрепени щори.
- Роуз Ейвън? - в разговора се намесва нова жена и погледът ми се вдига към нея. Млада е. С лека усмивка, щом среща погледа ми. Косата й е меденоруса, падаща по раменете й, въпреки че е вързана на висока опашка. Очите й са пъстри или такива изглеждат. Но не се фокусирам дълго над нея. Много скоро смарагдовите ми очи поглеждат отново ниската червенокоска, падаща се моя леля. Макар и ниска, тя има красива фигура, а и е млада. Една на двадесет и осем. Очевидно вече е кимнала, защото не казва нищо, а след малко новодошлата я извиква по-настрани. Не чувам нищо от разговора им. Само ги следя. На няколко пъти Роуз поставя ръка на устните си, примигва или потърква леко очите си. Когато се връща при мен има да подпише няколко документи. Забелязвам само един от тях. Документ за настойничество. От този момент, в който тя сложи подписа си на него, нататък аз бях под нейните грижи. Щеше да бе отведе в Калифорния, където все още работеше в малък хотел и вероятно с това и моят живот се съсипваше.

# Седем години по-късно; Калифорния; 2010 година.
Роуз Ейвън никога не ме е желала като част от семейството си. Просто я проявила съжаление, а аз не обичам да ме съжаляват. По характер съм инат. Вярвам в собствените си сили, но няма как иначе след като пред повече време сама се справях с всичко, а и сега продължавам. Може би единствената й полза от мен е, че има още една работна ръка в хотела. По първоначални данни "любящата" ми леля се опита да ме пробута за камериерка или както наричаха чистачките в хотелите. Не бе важно как се наричаха, а че тя искаше аз да съм заобиколена винаги от мизерия, а и Бог знае само какви хора можеха да се срещнат из различните стаи. Наличието на бар не бе в моя полза при подобна длъжност, но явно все пак съществуват ангели-пазители. В крайна сметка нейните планове не се получиха, защото докато се накани да подкара плана си в действие, аз вече бях на 18 и според трудовите закони не зависех от нея. Можех спокойно да избера длъжност, а тя определено не се свързваше с мизерии според моите представи. Въпреки това залогът за опастност си оставаше голям. И с това постепенно пристъпих към втората запомняща се вечер в живота ми.
6 октомври. Есента не бе из туристическите сезони, но по това време, тази година има изобилие от различни народности, характери и какво ли още не. Поне с такова впечатление оставам от навалицата в бара. Въпреки че имам работа, след като приех някакво подобие на сервитьорска длъжност, предпочитам да наблюдавам хората от една маса в ъгъла. От поне три месеца съм замисляла предстоящите ми действия. Дори бях измислила как нелегално да си отмъкна чаша с уиски. Великото отмъщение към леля Роуз - опит за самоубийство, а колко сполучлив щеше да бъде.. Е, само съдбата щеше да покаже. Милата ми леля страда от проблеми със съня и се нуждае от огромна доза силни преспивателни, които за тази вечер ще й залипсват. И въпреки че от дълго време обмислям този план, той накрая се проваля. Още от първото хапче, премесено с алкохол, започвам да се замайвам. Паниката ме връхлита почти мигновено и първата ми мисъл е студ. Трябва ми нещо хладно. Следващите час и половина прекарвам в хладилната част на бара, където едва не замръзвам, но поне изтрезнявам. Ефектът от лекото натравяне все още предизвиква леки загуби на равновесие, но някакси успявам да се кача поне до първия етаж. Може би ще се намери една свободна за тази вечер стая. Няколко руси кичура се изпречват пред очите ми. За пореден път съм заменила естествения си цвят, който е тъмно, почти шоколадово, кестеняво, но при мен промените са нещо обикновено, така че често преминавам на русо, а когато то ми омръзне - обратно към естествеността.
Коридорът е пуст. Постепенно погледът ми се замъглява, въпреки че смятах този симптом за отшумял. В същия момент чужд чифт стъпки отекна. Застинах на място, щом нещо остро се допря до гърба ми, но секудна по-късно неприятното чувство, че нещо ме застрашава, изчезна, заедно с студения предмет, който само преди един миг бе на милиметри от нанасянето на непоправима вреда върху тялото ми. Нямам представа кой е зад мен, но моментално една бледа ръка се спуска към лицето ми. Остра миризма на спирт моментално влетява в мен с поредното вдишване. В следващите няколко минути се боря за глътка чист въздух, но предишната криза е отслабила всяка налична система в тялото ми, така че не буйствам особено. В последните секунди имам чувството, че се наблюдавам и виждам последните мигове от живота си, но от тази част не помня нищо. След това просто съм заклещена завинаги в този хотел, но ми харесва. Освен него си нямам дом, а след проведенето разследване и вероятноста леля Роуз да влезе в затвора, защото хапчетата й са открити в мен, тя е принудена да напусне и да бяга, докато не започне на чисто. По един или друг начин все пак й отмъщавам. По-късно се разбира, че съм жертва на нещастен случай, защото реалната жертва е свидетел по ключово дело, но просто пропускам тази подобробност. Предпочитам се мъртва и в този хотел, отколкото жива на същото място, но в компанията на леля Роуз.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


She was seventeen, & she was having a really good life.
So rest in peace, so that she can move forward.
avatar
Irene

Брой мнения : 8

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Айрийн Мейфилд

Писане by Axel Muse. on Съб Фев 04, 2012 7:58 pm

Добре дошла при нас, забавлявай се! (:

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


HIER COMMT DIE SONNE
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите