Часовник.
Гласувайте за нас!
RealTop.net Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Bulgarian TOP
0   1   2   34   5
Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 12, на Пон Юли 31, 2017 5:16 am
Latest topics
» Станете наши приятели.
Сря Юни 04, 2014 1:37 pm by Autumn.

» Градинката.
Сря Фев 26, 2014 11:38 am by Axel Muse.

» everything.
Сря Фев 26, 2014 10:26 am by Axel Muse.

» save ur face.
Сря Фев 26, 2014 10:14 am by Axel Muse.

» Нашите приятели.
Сря Фев 26, 2014 9:42 am by Axel Muse.

» Рангове?
Сря Фев 26, 2014 9:41 am by Axel Muse.

» Въпроси & Отговори.
Сря Фев 26, 2014 9:39 am by Axel Muse.

» Критики & Оплаквания.
Сря Фев 26, 2014 9:38 am by Axel Muse.

» Наказателен кодекс.
Сря Фев 26, 2014 9:36 am by Axel Muse.


Будоар за отдих.

Go down

Будоар за отдих.

Писане by Axel Muse. on Вто Яну 03, 2012 1:23 am

avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Будоар за отдих.

Писане by Virginia Agron; on Съб Мар 02, 2013 4:34 pm

Приличаше на статуя, отколкото на човек. Глупости, тя дори не можеше да бъде такава. Всяка капка кръв отдавна бе изстинала под млечнобялата й кожа. В повечето случаи Вирджиния би представлявала един интересен мираж, който хората рано или късно щяха да забравят. Все пак онзи писател Клайд, получил славата си посредством нейната история, вероятно бе го направил. Ако не по свое желание, то алкохолът определено бе помогнал. Сега Агрон седеше върху будоара, но седеше с изправена стойка, както дамите през отминалите векове, и гледаше към мръсната вода в откритото басейнче пред себе си. Никой не си правеше труда да го почисти. Синята боя се захабяваше по този начин. На никого ли не му пукаше за запазването на това място? Разбира се, че бе така. Това бе работно място. Чудо голямо, че за някой друг може и да бъде принудителен дом, както бе в нейния случай. Тя искаше да прескочи бариерата и да премине отвъд, но нещо все я спираше. Все едно просто не бе готова. Глупачка. Дори след толкова години ли искаше да живее? Нима времето не се бе променило достатъчно?
Не чувстваше студа по кожата си, въпреки че би било добре, защото изглеждаше твърде леко облечена, но при нея все едно всеки път кръвтта й кипеше. Поне така бе, когато наистина имаше какво да кипи. Сега просто бе достатъчно ледена сама по себе си, че да усети студа на отиващата си зима. Вместо това поглеждаше към бледия ореол на слънцето и пресвиваше очи. Лъчите се сплитаха с платиненорусата й коса и я караха да блести като покрита с брокат.
- Главният вход е от другата страна на сградата. – промълви тихо сред нищото. Все едно притежаваше шесто чувство, защото зад едно от дърветата се появи крехката фигура на младо момиче. Не, не беше шесто чувство. Тишината й бе позволила да чуе тихите й стъпки. Не я погледна на мига. Вместо това продължи да изследва до болка познатата тинеста вода в малкото басейнче.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

you'd be the one, who i'd be running to
avatar
Virginia Agron;

Статус : : no turning back; wish i could just hear you talk;
Брой мнения : 4

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите