Часовник.
Гласувайте за нас!
RealTop.net Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Bulgarian TOP
0   1   2   34   5
Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 12, на Пон Юли 31, 2017 5:16 am
Latest topics
» Станете наши приятели.
Сря Юни 04, 2014 1:37 pm by Autumn.

» Градинката.
Сря Фев 26, 2014 11:38 am by Axel Muse.

» everything.
Сря Фев 26, 2014 10:26 am by Axel Muse.

» save ur face.
Сря Фев 26, 2014 10:14 am by Axel Muse.

» Нашите приятели.
Сря Фев 26, 2014 9:42 am by Axel Muse.

» Рангове?
Сря Фев 26, 2014 9:41 am by Axel Muse.

» Въпроси & Отговори.
Сря Фев 26, 2014 9:39 am by Axel Muse.

» Критики & Оплаквания.
Сря Фев 26, 2014 9:38 am by Axel Muse.

» Наказателен кодекс.
Сря Фев 26, 2014 9:36 am by Axel Muse.


Всекидневната.

Go down

Всекидневната.

Писане by Axel Muse. on Вто Яну 03, 2012 1:25 am

avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Всекидневната.

Писане by Katherine on Пон Фев 06, 2012 4:23 pm

Катрин на пръсти излезе от стаята си и влезе в изпразнената всекидневна. Цареше пълна тишина което си беше съвсем нормално. Защо ли? Ами защото беше 01:00. Всички си бяха легнали - само самотната Катрин си седеше на канапето отчаяна от безсмъртния живот. Искаше всичко това да се свършва по бързо обаче то нямаше край. Тя беше обречена винеги да седи в този ужасен Хотел да гледа как хората си идват а после си отиват. А пък тя не можеше и с крак да пристъпи прага на обитавания от духове Хотел. От много време беше тук и нито един дух не и' бе направил впечетление , никото една камериерка , нито един служител ,нито един гост. Никой не можеше да я впечетли и да заслужи вниманието и' всеедно тя бе най-важния дух тук но добре знаеше отговора .. Не бе. Тук имаше само един шеф и той беше безмилостен - самият той я беше убил и заради него тя седеше тук под изкуствената светлина която подчертаваше колко бледа бе. Пълна с омраза и гняв още не можеше да преодолее случилото се въпреки че беше толкова отдавна ... Тя живееше ден за ден а всеки ден беше по дълъг от предишния така потъвайки във вечноста и отчаянието. Не можеше да се покаже на светлината да я усети как топли нито пък да си припомни чуството на дъжд. Всеки ден ставайки още по студена и безмилостна ..
Звук прекъсна самостжелението и'.Някой открехна вратата и от там се подаде красиво лице с стичаща се кафява къдрава коса по раменете като водопад. Катрин се усмихна дяволито и се обърна срещо момичето.
- Нощна птица а..? - каза и тя като поклати глава.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

A man dies ... only a few circles in the water
prove that he was ever there. And even
they quickly disappear. And when
they're gone, he's forgotten, without a trace, as if
he'd never even existed. And that's all.

Death
As a dark Shadow
Beckons his prey
Into the unknown
By a soft whisper
In the soul
avatar
Katherine
Dead bitch.
Dead bitch.

Статус : : &quot; In Looooooooove <3333 &quot;
Брой мнения : 10

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Всекидневната.

Писане by Гост on Пон Фев 06, 2012 4:50 pm

Ето, че сладкия ми сън за пореден път бе прекъснат от някакъв кошмар. Сънувах го постоянно. Отново и отново. Как бягам насред нищото в някаква гора, а някой ме преследваше. Сърцето ми биеше учестено, сякаш всеки момент щеше да изскочи. След дългото тичане, най-накрая преследвачът ме бе хванал. Повдигна ръката си, в която стоеше голям остър нож и тъкмо когато щеше да ме намушка, извиках и се събудих. Лицето ми гореше, а няколко капчици пот вече се бяха появили. Станах от леглото си и се приближих до шкафа отсреща. Там бе закрепено голямо огледало. Взех някаква кърпа, от мек вълнен плат и попих течността от лицето си. Загледах се в отражението си, поклатих глава и наметнах някакво кожено яке на гърба си, което пък по чиста случайност идеално си пасваше с късите панталони от пижамата ми. Кестенявата ми коса се спускаше от двете страни на раменете ми, като бе оформена на големи букли. Излязох от стаята си и след по-малко от минута се бях озовала във всекидневната. Не очаквах да има никого там, но за моя изненада - имаше. Блондинката седеше върху дивана, но когато ме усети се обърна и се усмихна.
- Или по-скоро плашещи кошмари.
Отърнах в отговор и се засмях. Приближих се към нея и седнах на мястото до нея.
- Аз съм Лилит. Мисля, че не сме се срещали.
Усмихнах се, гледайки към нея. Имаше идеална бледа кожа, която перфектно си пасваше със светлата й коса и небесно сините очи.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Всекидневната.

Писане by Katherine on Пон Фев 06, 2012 5:07 pm

- Не не сме се срещали досега .. - отговори на въпроса с престорена любезност мислейки си " Но вече доста често ще се срещаме поне в кошмарите ти " - приятно ми е Лилит!
Подаде Катрин бледата си слаба но нежна ръка и хвана нейната като след това повърза да се представи.
- Аз съм Катрин Грейс Пиърс но можеш да ме наричаш Катрин! - след това си отдръпна ръката и започна да си играе с русата си коса. След това отвори устни и отново продума - Та ти спомена нещо за кошмари нали? Какви точно?
Ако си мислите че Катрин само с един поглед е преминала към страната на добрите или че е психолог грешите. Искаше информация за да разбере нещо повече как се предизвикват тези странни кошмари и дали е от шефа и дори за да може сама да внушава различни страхотий на момичето отсреща. Досега Катрин не беше забелязала страховитата прилика между нея и предишната и' приятелка Дженифър но беше напът да разбере. Но засега единствената и' грижа бе да тормози момичето до припадък или поне докато не се събуди от своите ужасяващи сънища. Със съзнанието си намали светлината на лампата леко без отсрещното момиче да разбере. " Но тя съвсем скоро ще сънува отново ... "

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -

A man dies ... only a few circles in the water
prove that he was ever there. And even
they quickly disappear. And when
they're gone, he's forgotten, without a trace, as if
he'd never even existed. And that's all.

Death
As a dark Shadow
Beckons his prey
Into the unknown
By a soft whisper
In the soul
avatar
Katherine
Dead bitch.
Dead bitch.

Статус : : &quot; In Looooooooove <3333 &quot;
Брой мнения : 10

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Всекидневната.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите