Часовник.
Гласувайте за нас!
RealTop.net Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Bulgarian TOP
0   1   2   34   5
Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 12, на Пон Юли 31, 2017 5:16 am
Latest topics
» Станете наши приятели.
Сря Юни 04, 2014 1:37 pm by Autumn.

» Градинката.
Сря Фев 26, 2014 11:38 am by Axel Muse.

» everything.
Сря Фев 26, 2014 10:26 am by Axel Muse.

» save ur face.
Сря Фев 26, 2014 10:14 am by Axel Muse.

» Нашите приятели.
Сря Фев 26, 2014 9:42 am by Axel Muse.

» Рангове?
Сря Фев 26, 2014 9:41 am by Axel Muse.

» Въпроси & Отговори.
Сря Фев 26, 2014 9:39 am by Axel Muse.

» Критики & Оплаквания.
Сря Фев 26, 2014 9:38 am by Axel Muse.

» Наказателен кодекс.
Сря Фев 26, 2014 9:36 am by Axel Muse.


Рецепцията.

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Рецепцията.

Писане by Axel Muse. on Вто Яну 03, 2012 2:28 pm

avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Пет Фев 03, 2012 7:06 pm

Прибрах се в стаята си и за нула време се преоблякох, като преди това си взех един топъл душ, който ми дойде доста ободряващо. Облякох бледожълта лятна рокля, не сложих грим, нито отделих кой знае колко внимание на външният си вид. Не ми пукаше особено, стига косата ми да не стърчи във всички посоки.
Слязох надолу и се запътих към рецепцията, където имах уговорена среща с Алек. Интересен човек, чийто характер все още бе загадка за мен.
Слязох бавно по стълбите, когато пристигнах той вече бе дошъл. Приближих се с уверени крачки, а усмивката не слизаше от лицето ми.
-Дошъл си рано-заговорих първа.
Не знаех какво да кажа, нито как да се държа и единственото, което сметнах за достатъчно разумно бе да бъда себе си. Или щеше да ме сметне за побъркана и да се прави, че не ме познава, или да изтърпи странностите ми понякога.
-Откъде искаш да започнем?-зададох въпроса си, който бе неуместен и глупав, при положение, че Алек знаеше единствено как да стигне до стаята си. Трудно бе да се ориентираш в толкова голям хотел.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Пет Фев 03, 2012 7:14 pm

- Всъщност от кафето дойдох направо тук - ухили се момчето в отговор - не ме разбирай погрешно, но мисля че не съм единствения обитател на стая 42, нищо че от хотела се кълнят че няма никой друг там, аз усещам присъствие, а и доста често при отваряне на гардероба си намирам един мъж, който твърди че търси Нарния и се изпарява след това си изявление, много странно място е това тук.
Той се разхили на учуденото й лице, предположи че тази информация въобще няма да я шашне все пак преди около час бе видяла как самия той се превръща в куче и не откачи от това видение.
- Вече се чудиш дали да не си тръгнеш и да се обадиш на първата лудница която намериш в жълти страници, за да дойдат да ме приберат нали? - попита той със смях в очите. И въпреки думите си подаде дясната си длан към нея, за да я хване за ръка и опъна лявата някак победоносно на някъде и с полу висок глас каза:
- На там!

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Пет Фев 03, 2012 7:31 pm

-Да, сър-изкозирувах и после се ухилих до уши. Тръгнахме по някакъв коридор, доколкото си спомням там бяха пералните помещения, а по нататък кухнята, но въпреки това продължихме да вървим.
В този случай не къде ще отида, а с кого беше по-важното.
-Значи вече познаваш Саша-усмихнах се, а когато срещнах обърканото му изражение допълних, едва скривайки усмивката си-той е дух, мъртъв служител и понякога си мисля, че не е с всичкият си. Ако искаш да го омилостивиш му пусни детски филмчета. Обожава Котаракът в чизми.
Бях в хотела почти една година и общо взето познавах повечето обитатели. Дори мъртвите. Саша винаги е бил смахнат, но никога не е навредил на някого, което бе главната причина да го уважавам. Не знаех какво си мисли Алек или дали вече не измисля план за бягство от това място, затова попитах по най-краткият и простичък начин:
-За какво си мислиш? Струва ми се, че мнението ти за хотела и състоянието на служителите ти спада с всяка моя изречена дума...

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Пет Фев 03, 2012 7:59 pm

- Дух? - Алек пое дълбоко дъх и си напомни, че това не е най-странното нещо което му се случвало в живота му, така че няма за какво да бъде толкова стреснат ... макар че пулса му скочи, успя да овладее паниката си и гласа му спря да се извисява в най-високите алпийски трели, които сте чували.
- Имам ... имам дух в стаята? - гласа му се сниши до шептене - дух който обича детски филмчета? - вече не можеше да се сдържа и се преви на две пускайки ръката на момичето и хващайки се за корема. Смеха му огласи тихите коридори. Сълзи избиха на очите му и изведнъж бе загубил способността си да си поема въздух. Имаше чувство че дробовете му ще се пръснат, но някак си не знаеше как да спре придошлия смях.
След около три-четири минути успя да се успокой, пое на няколко пъти въздух, за да напълни вече колабиращите си дробове. Изправи се и изпъна дрехите си по себе си, като малко дете което ще го снимат в супер скъпарско фото студио.
- Извинявай - добави вече с нормалния си глас - но аз си мислех, че съм най-смахнатото същество в хотел, а се оказа, че има къде къде по шашав народ, като луд призрак, търсещ Нарния и обичащ детски филмчета.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Съб Фев 04, 2012 9:02 am

Реших, че отново ще последва трансформация, но нищо такова не стана. Силният смях на Алек огласи коридора. Стана ми по-леко, поне може малко да го разсея от обстановката, начумерените служители, които нямаха и грам обноски и най-вече-проклятието. Трябваше да се старая да не го стресирам допълнително, но пък и не трябваше да се отнасям с него по-специално, затова изчаках да спре да се смее и отново заговорих първо леко предпазливо, но после едва сдържах хихикането си:
-Не подценявай останалите. Има къде-къде по-лоши случаи. Един вярваше, че е магьосникът от Оз, друг, че може да лети и скочи от сградата на хотела, но така или иначе не можеше да умре втори път.
Спрях да говоря за малко, колкото Алек да осмисли иформацията и продължих:
-Това май обяснява фактът, че не избягах с писъци от теб. Или пък просто, защото обичам лабрадори.
Намигнах му и продължих да вървя като му сочех помещенията и накратко обясявах тяното значение, къде трябва и не трябва да влиза, ако иска да остане жив.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Съб Фев 04, 2012 11:41 am

- Значи имате леко луди служители, а? - Алек се засмя на идеята, как следващия път ще покани г-н Нарния да гледат заедно "Красавицата и звяра" и ще го стресне с пояснението, че той самия е нещо като Звяра в приказката ... Така де все пак въпросния господин не веднъж му бе изкарвал ангелите, можеше и той да го по-стресне малко нали така. Пак се отвея съвсем и забрави за компанията си, а Рейвън бе така добра да прекарва времето си с него.
Слушаше с интерес за хотела, сякаш от тази информация зависеше живота му, дори се замисли да си изкара смартфона и да започне да си води записки, но реши, че ще изглежда съвсем смахнат и се отказа от идеята, но все пак запаметяваше всичко дословно и после щеше да си го запише, не че си мислеше, че би могъл да загуби живота си. В това бе сигурен Дамата се бе погрижила да остане вечно млад, значи се бе погрижила и да не успее да се отърве от този прокълнат живот толкова лесно в най-добрия случай щеше и той да стане призрак, който от време на време се превръща в някое животно, наистина щеше да е смахнато.
И точно в този момент в главата му се настани един от онези досадни въпроси, които ако не ги изречеш на глас те тормозят постоянно и не те оставят на мира, за това Алек погледна русокоската и съвсем тихо попита.
- Ти ... ти си жива, нали? - гласа му сякаш се прекърши някъде по средата на изречението и той се прокашля - искам да кажа баща ти те е спасил от кладата, нали, нали? - някак си не му се искаше момичето с което разговаря да е мъртво и то убито по този особено жесток начин ... на клада.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Съб Фев 04, 2012 12:37 pm

Сепнах се и останах неподвижно на мястото си, за секунди цветът от лицето ми си бе отишъл, но постепенно си възвърнах говора и гласът ми разцепи неловката тишина:
-Да...аз..жива съм. От кръв и плът. Можеш да провериш-подадох ръката си, на която изпъкваха вените и ясно можеше да се усети пулсът ми само с едно докосване.
Не знаех какво бе породило този въпрос у Алек, но от една страна се радвах, че някой все пак се е заинтересувал и ме е попитал. А и това значеше, че все пак е слушал внимателно излиянието ми.
Отново хванах ръката му и продължихме по коридора, но не обелвах думичка, просто се наслаждавах на тишината и спокойствието, което ми носеше присъствието му.
-Не трябваше да реагирам така...просто никой не ми бе задавал този въпрос. Никога.
Свършихме с обиколката и седнахме на удобните дивани пред рецепцията.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Съб Фев 04, 2012 1:01 pm

Алек се настани удобно на мекото диванче и огледа обширното фоайе. Личеше си, че някога хотела е притежавал забележителен блясък, но някой доста се бе постарал да го заличи и да го направи негостоприемен. Над голямата входна врата имаше закачени две кръстосани секири, които имаха вид сякаш всеки момент ще се стоварят на главата на някой преминаващ от там, големия позлатен полюлей бе целия покрит с гъста паяжина и момчето можеше да се закълне, че в нея има увити живи същества, които се опитват всячески да се измъкнат от тънката, но здрава нишка която ги бе обгърнала, като малки мумии. Усмихна се, когато забеляза, че служителката на рецепцията всъщност стой в средата на дървения плот, сякаш се бе побила. До сега не бе обръщал внимание на тези странности, но сега, когато Рей му беше разяснила, че повечето са духове всичко сякаш си идваше на мястото и не му изглеждаше плашещо ...
Обърна се с лице към момичето и вдигна ръка сякаш неволно я погали с един пръст по скулата.
- Грешката бе моя, не трябваше да задавам такъв тъп въпрос, разбира се, че си жива - гласа му не бе по-висок от шепот, но би се заклел, че всички във фоайето го чуха, отдръпна ръката си от лицето й и още по-тихичко попита - а, защо го правят ... защо се опитват да изгонят всички? - беше му интересно, както винаги искаше да разбере защо дадено същество прави нещо си уж необяснимо.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Съб Фев 04, 2012 3:55 pm

Докосването му бе толкова нежно, затова леко въздъхнах и му обясних накратко. Поне вече нямаше да реагира така остро на лошото възпитание на служителите.
-Хотелът е прокълнат...осъзнах го първият месец, когато постъпих на работа. Всичко бе супер, докато...докато случайно дочух разговор между два духа. Споменаха за нещо като силово поле и смърт. Бях любопитна и търсих в библиотеката, разпитвах служителите, но никой не можеше да ми даде правдоподобен отговор.
-Леко се отклоних от темата-притеснено обявих и кръстосах крака, още един знак, който показваше, че съм нервна.
-Може би хотелът променя хората в него..което обаче не обяснява това, че аз още не съм се променила.
Всичко бе толкова сложно. Хотелът, проклятието, а дори и да успеех да обясня на Алек, надали би ми повярвал, а в най-лошият случай или щеше да ме обяви за луда или да си замине. Вперих нещастно поглед в него, защото за първи път осъзнах в какъв капан се намирам. Винаги се бях залъгвала, че това е измислица и не бях мислила кой знае колко за това, но ето че истината бе удари като мокър парцал през лицето в най-неподходящият момент.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Съб Фев 04, 2012 6:03 pm

- Е, не е чак толкова страшно, нали - усмихна се Алек на думите й, не проумяваше, защо тя толкова се притеснява. - не би било интересно ако само аз съм прокълнат в тоз живот - той се изплези, но осъзна, че се държи изключително егоцентрично.
- Извинявай, извинявай ... но наистина е добре да научиш, че не си единствения с такава съдба, някак си почвам да чувствам всички създания тук по-близки до себе си, може би това е мястото, което цял живот съм търси - опита се да обясни еуфорията си от преди малко момчето, но не му се получаваше особено добре. Все още звучеше като луд, който се наслаждава на нещастието на някой друг, а той въобще не беше такъв човек, по-скоро минаваше за състрадателен, от колкото за студенокръвно, зло човешко същество. Искаше да й обясни, че съжалява за това, че е сполетяна от проклятието на хотела, но в същото време и се радваше, че тя е тук в този момент и разговаря с него, как да обясниш нещо, което дори на теб ти е трудно да разбереш. Алек прехапа устни и замълча, решавайки че е най-добре да замълчи за малко, за да не изръси още някоя глупост.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Съб Фев 04, 2012 7:11 pm

Усетих нервността му и за пореден път поставих ръка върху неговата. Бе приятелски жест, който целеше или по-точно с който целях отново да не последва трансформация насред хотела, пред очите на толкова хора.
-Сигурна съм, че не си лош човек-не си обяснявах как може да съм сигурна за подобно нещо, след като го познавах от няколко часа. Вярно, вече знаехме почти всичко за себе си, но все пак...наречето го интуиция, шесто чувство ако щете, но не си представях Алек като чудовище или някой, способен да наранява. А и с това детско излъчване само още повече разпалваше доверието ми и някакво неопределено покровителствено и защитнимеско чувство.
Реших да сменя темата и зададох първият въпрос, който ми хрумна:
-Кое е най-страшното животно, в което си се превръщал?

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Съб Фев 04, 2012 7:23 pm

Алек вдигна учудено очи към нея, как да избере най-страшното ... Бе се превръщал в какво ли не, включително и в слон в един килер на времето, когато бе дете и се бе стресирал от вещицата, която родителите му доведоха уж да се опита да му помогне, но тя изглеждаше досущ както едно дете си представя Баба Яга, гърбав нос с огромна брадавица и зловещи очи ... та мъника побягна в момента в който я видя и се набута в килера, където прислугата си държеше метлите и както си мислеше да не се превърне в нещо голямо, така и му хрумна идеята за слон ... и след това просто не е за описване, да речем простичко, че доста разшири килера за метли. Усмихна се спомена, но реши, че тя едва ли пита за някаква такава ситуация. Вгледа се в ръцете си някак съсредоточено и тогава му хрумна какво да й разкаже.
- Веднъж се превърнах в змия, знам, знам че има много хора, които харесват змии, но майка ми имаше параноичен страх от тези същества и тогава още не можех да се превръщам сам в човешка форма, та се наложи да седя свит два дни на кълбо в ъгъла и да чакам баща ми да се върне от командировка, за да ме преобрази обратно - вдигна поглед и я погледна в очите усмихвайки се, искаше да й покаже, че спомена не го е разстроил, а по-скоро му напомни за доброто старо време, когато имаше някой до себе си.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Съб Фев 04, 2012 7:56 pm

-Не знам какво да кажа-изрекох мислите си на глас и тихо въздъхнах. Беше вярно, най-доброто, което можех да направя е да го изслушам. "Знам какво ти е" или "Спокойно, всичко ще се оправи" бяха прекалено оптимистични и банални, вече изтъркани реплики, освен това не бях аз човека, който е изтърпял мъки равни на неговите.
Стана ми тъжно. После се ядосах. Ядосах се, че глупавата съдба бе отредила такова проклятие на невиннен човек, ядосах се и на собствената си глупост, че въобще приех работата в хотела. Алек щеше да си тръгне някога, след седмица или месец,нямаше значение, но знаех, че след заминаването си, че остави пустота и ще се чувствам по-самотна от всякога.
Не позволих да се разчувствам и леко се разсеях от усмивката на момчето, но ръцете ми продължаваха да треперят и вътрешно се борех с чувствата и слабостата си. Бях вперила напрегнато и съсредоточено очите си в една ваза на съседната маса, опитах да проговоря, но някакъв нечленоразделен звук излезе от устните ми.
Вторият опит вече бе значително по-добре:
-Кога...кога ще си тръгнеш от хотела? Не че искам да те гоня...-допълних объркано и щях да се впусна в обяснения ако не бе настойчивият му поглед, който ме спря.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Съб Фев 04, 2012 8:07 pm

- Аз имам цялото време на света, пък и съм тук с цел, докато не махна това проклятие от себе си, няма да си тръгна, всъщност точно за това дойдох, митове и легенди разказват, че тук се събират хора с всякакви дарби, така че ще стоя тук и търпеливо ще чакам съдбата да ме срещне с правилния човек.- гласа му звучеше толкова твърдо, че човек трудно би могъл да оспори откачената му логика. Не искаше да чува, че правилния човек може никога да не посети този хотел, не го интересуваше в момента, чувстваше се на мястото си с всички останали странни обитатели, отдавна не се бе чувствал така.
- А, ти ще си тръгнеш ли някога? - изведнъж осъзна, че тя говори само за неговото заминаване, но не и за своето, стана му някак неприятно от това усещане, сякаш тя очакваше той да я изостави.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Съб Фев 04, 2012 8:13 pm

-А според теб мога ли?-рязко отвърнах, но мигом съжалих за остротта, с която му говорех. Та за Бога, той не бе виновен за нищо!Веднага отворих уста, не за да се оправдая, а да се извиня. Нещо, което не бях правила от години. И то, защото нямаше на кого.
-Виж..аз..съжалявам, не биваше да си го изкарвам на теб, просто ми се насъбра много-въздъхнах тежко и подпрях главата си с ръце като не поглеждах към Алек. Чувствах се гузно, че трябваше да търпи и моите проблеми, при все, че вече се бе уредил с проклятие за разрешаване. Въпреки всичко думите му предизвикаха приятно чувство. Значи все пак нямаше да си тръгне.
Чудно беше как едновременно можех да изпитвам задоволство и вина. Човекът бе труден за разгадаване, чудех се какво си мисли в момента Алек и дали все пак няма да си промени мнението и да си стегне багажа. Чаках първи да наруши тишината, защото знаех, че ако отново си отворя устата щях да съжалявам.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Съб Фев 04, 2012 8:24 pm

Алек се зачуди леко на отношението й и острите й думи, но веднага след това по лицето й се изписа такава вина, че момчето нямаше как да й се сърди за думите й. Не обичаше хората край него да се чувстват зле, все пак живота го бе научил, че трябва да се наслаждава на малкото спокойни и щастливи мигове, а този му се струваше такъв ... все пак рядко му се случваше да прекарва времето си в толкова красива компания и то в приятелски разговор, без да се притеснява да признае точно какъв е и от какво се страхува най-много. Да споделиш страховете си с някой ето това бе най-успокояващото нещо в живота или поне според него бе така. Хвана треперещите й ръце и я погледна в очите.
- Като намеря правилния човек, за моето проклятие, може би той ще може да се справи и с това на хотела, все пак има надежда, не се ядосвай, моля те - искаше да й вдъхне някакво успокоение, макар че май не се справяше добре - в краен случай обещавам, като се оправя и си тръгна някога, ако ти не можеш да те завържа и метна в багажника на колата и да те отведа от тук - той се ухили широко срещу тъжното й лице.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Съб Фев 04, 2012 8:38 pm

Нямаше как да не се усмихна при думите му. Успя да ме утеши и донякъде се отърсих от песимистичните си мисли. За първи път повярвах, че може би ще успея да се измъкна от този капан и ще бъда...ще бъда щастлива.
-Това няма да помогне-все още усмихната му отговорих, въпреки че в гласа ми се долавяше лека горчивина-след около два дена ще...ще умра.
Казах последните думи доста по-тихо и предпазливо и то не защото бях суеверна или се боях да изрека думата "смърт", а защото така привличах доста учудени и любопитни погледи и можех да си навлека неприятности, заради едното нищо.
Тръснах глава и заговорих отново:
-Ще ти помогна да разрешиш проклятието, дори от това да зависи животът ми-за пореден път се учудвах на себе си. Давах обещание, което дори не знаех дали ще спазя, на човек, за когото не знаех дали няма да ме предаде и на всичкото отгоре не откривах поне една смислена причина. Освен, че имахме сходни съдби.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Съб Фев 04, 2012 8:46 pm

- Това не може да е истина - каза решително Алек - до колкото знам почти не се срещат проклятия за смърт, а повярвай ми знам много за проклятията, но не се притеснявай ще намерим начин да те измъкнем от този хотел. - каза го толкова сигурно, сякаш ей сега щеше да призове Вси Светии, които да премахнат всичко зловещо около този хотел и да я пуснат да излезе навън. Макар че нямаше подобни сили, той бе сигурен, че ако много искаш нещо рано или късно то го постигаш, все пак му костваха десет години опити, за да почне да си възвръща човешки образ сам, без чужда намеса, но накрая успя, за това и бе сигурен и разчиташе на човешката воля.
Желаеш да спрат за малко да говорят за проклятия и толкова лоши неща, трябваше му малко пространство и почивка от този разговор, за това попита първото нещо, което му хрумна.
- Разкажи ми за първото си гадже? - беше невероятно тъп и личен въпрос и идея си нямаше как дървената му кратуна го роди, но все пак бе нещо различно от проклятия, клади, призраци и смърт.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Нед Фев 05, 2012 9:40 am

О, не, не, не и не! Главата ми не го побираше-как избра точно този въпрос. Не можех да раегирам адекватно, затова леко кимнах с глава и си припомних...първото ми гадже, не, поправка, първото ми истинско гадже, с което бях повече от един ден, бе Фил. И връзката ни завърши трагично.
Заговорих бавно, сигурна, че Алек ще избухне в смях и ще ме обяви за побъркана:
-Ами...откъде да започна...казваше се Фил-накрай отсякох-ходихме един месец, бях на 15, но..е, не се получи. Беше чужденец и не знаеше за мълвата, тръгнала покрай мен и именно това, че съм вещица. Е, когато му отвориха очите просто избяга от мен и когато минаваше ме гледаше с отвращение все едно съм направила нещо-махнах нещастно с ръка и продължих вече по-смело с лека оптимистична нотка-беше доста слабохарактерен...за мен. Оттогава не съм имала по-специални взаимотношения с другият пол. Може би ще си остана сама, но предпочитам така, отколкото пак да бъда наранена.
Усетих, че започнах да бръщолевя глупости, прекалено лични, изчервих се и забих поглед надолу, но все пак успях да отклоня вниманието от себе си и попитах:
-Ами ти? Не вярвам да си нямаш приятелка.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Нед Фев 05, 2012 1:27 pm

Алек се усмихна на въпроса й, явно тя дори не можеше да си представи на какво е изложен, ако случайно се почувства развълнуван от нечие присъствие. Не че не беше имал сексуални контакти, но се свеждаха до еднократни връзки и то с жени към които не изпитва абсолютно нищо. Веднъж в живота си бе изпитвал увлечение към жена и тя избяга с писъци, когато Алек се опита да я целуне, но от притеснение се превърна е малко пухкаво зайче. Вгледа се в лицето на Рей и някак добродушно каза:
- Да кажем, че трудно завъждаш приятели, когато при най-малкото притеснение се превръщаш в нещо космато - той повдигна развеселено вежда и я потупа по ръката сякаш с разбиране, но не можеше да не добави - трудно ми е да си представя мило същество като теб, да остане само, онзи не си е струвал, повярвай ми някъде има някой, на който няма да му пука, какво говорят хората за теб.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Нед Фев 05, 2012 2:54 pm

-Надявам се този някой скоро да дойде. Защото колкото и да чакам приказният принц на бял кон, идва само коня-направих опит за усмивка, но излезе някакво изражение все едно съм глътнала плужек.
Учудих се, че Алек няма приятелка. Беше привлекателен. Уф, добре де, беше страшно готин, и мил, и въобще всичко, което едно момиче иска. Опа! Забравих. Забравих за проклятието, но едва ли да се превърне в пухкаво зайче е толкова стряскащо. Или просто аз си бях изградила имунитет и неговите трансформации в сравнение с пиани духове или пък духове, които търсят Нарния или са пристрастени към бельото ми, бяха нищо.
Отнесох се. Ръката му още лежеше върху моята и това ми навяваше спокойствие и някакъв вид утеха. Вече имах на кого да разчитам и то някой жив.
Погледнах часовникът си, вече е станало късно, времето летеше и осъзнах, че за първи път си прекарвах толкова приятно. Утре бях на работа естествено, което леко помрачи настроението ми, но реших, че още няколко часа без сън няма да имат кой знае каква вреде върху мен.

Едит: сори, че пиша толкова късно ама ми се скапа деня

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Нед Фев 05, 2012 3:30 pm

- Конете са красиви и мили животни - ухили се Алек в опит да се пошегува. Знаеше че всеки има своя болка и своят черна нишка в живота. Неговата бе по-скоро с размерите на корабно въже, но той не се отчайваше, така че се опитваше да даде надежда и воля на всеки, който споделяше своите страхове с него. Забеляза припряното движение и погледа й към часовника и му се до щя да се халоса по челото. Бе сигурен, че Рей си има и други планове, освен да си дрънка глупости с него насред хотела.
- Става доста късно, искаш ли да те изпратя до стаята? - стана и кавалерски й подаде ръка, за да й помогне в изправянето. - Ако ми кажеш къде да те намеря утре, обещавам да не те причаквам в кафенето, за да те блъскам, а да ти донеса кафе ... Късо и черно, така го предпочиташ нали? - Лука се усмихна на повдигнатите й вежди относно шегата му по повод запознанството им.

Не се притеснявай, то и аз не съм много редовна днес ...

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Рейвън on Нед Фев 05, 2012 3:42 pm

-Запомнил си-умихнах се и станах от дивана. Зарадвах се, че бе запомнил такива детайли от срещата ни. Неусетно устните ми се бяха извили в прекомерно голяма усмивка и когато видях отражението си в едно огледало ентусиазмът ми се изпари. Приличах на някоя ученичка, която си пада по Джъстин Бийбър и той е поканил на среща.
Вървяхме бавно по стълбите, не отронвахме и дума, но не ставаше дума за неловка тишина или че нямаше какво да си кажем. Просто взаимно се наслаждавахме на компанията си.
Неусетно се озовахме пред стята ми и със съжаление се обърнах към Алек. Е, щях да го видя и утре, и другиден, в продължение на седмици и месеци може би. Мисълта леко ме успокои и тъкмо когато натисках бравата на вратата усетих, че има нещо, което съм забравила да направя.
Обвих ръце около силното тяло на Алек и прошепнах, заровила глава в гърдите му:
-Благодаря за хубавият ден. Надявам се да се повтори.
Отдръпнах се, все още с усмивка на устата и влязох в стаята.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


I believe in nothing, оne hundred suns until we part
I believe in nothing, not in sin and not in God
I believe in nothing, not in peace and not in war
I believe in nothing, but the truth and who we are



avatar
Рейвън

Статус : : Don't cry because it came to an end. Smile because it happened!
Брой мнения : 71

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Александро Лука on Нед Фев 05, 2012 3:54 pm

Прегръдката й го изненада, не я бе очаквал, но някак си му стана приятно от нежното й докосване, прииска му се да я притисне с ръце към себе си, но тя бе много бърза и се отдръпна ... това можеше и да е за добре, все пак не трябваше да си позволява да се вълнува прекалено ... Бързо намери правилния тон на гласа си и каза.
- Ще ти донеса кафе, утре на работа, повярвай ми нямам търпение - ухили се като дете идиотче и бързичко се врътна на пети и с големи крачки се заоталечава ... Това с успокоението и невълнението не беше свършило работа и както си вървеше, направи скок във въздуха и вече бе голям рошав вълк. Надяваше се Рей да не е гледала след него и да не е забелязала детинската му реакция относно прегръдката им. Затича се към стая 42, на призраците явно не им правеше никакво впечатление, че из хотела им тича вълк, никой не го спря, дори не му обърна внимание ...

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Рецепцията.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите