Часовник.
Гласувайте за нас!
RealTop.net Топ класация МегаРейтинг Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Bulgarian TOP
0   1   2   34   5
Гласувай за мен в BGTop100.com BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 12, на Пон Юли 31, 2017 5:16 am
Latest topics
» Станете наши приятели.
Сря Юни 04, 2014 1:37 pm by Autumn.

» Градинката.
Сря Фев 26, 2014 11:38 am by Axel Muse.

» everything.
Сря Фев 26, 2014 10:26 am by Axel Muse.

» save ur face.
Сря Фев 26, 2014 10:14 am by Axel Muse.

» Нашите приятели.
Сря Фев 26, 2014 9:42 am by Axel Muse.

» Рангове?
Сря Фев 26, 2014 9:41 am by Axel Muse.

» Въпроси & Отговори.
Сря Фев 26, 2014 9:39 am by Axel Muse.

» Критики & Оплаквания.
Сря Фев 26, 2014 9:38 am by Axel Muse.

» Наказателен кодекс.
Сря Фев 26, 2014 9:36 am by Axel Muse.


Стая 42

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Стая 42

Писане by Axel Muse. on Вто Яну 03, 2012 2:55 pm



Последната промяна е направена от Axel Muse. на Сря Фев 26, 2014 11:15 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Axel Muse.
i'm worst at what i do best and for this gift i feel blessed.

Статус : : They say that life's a game but they take the board away.
Брой мнения : 207

Вижте профила на потребителя http://hotel-california-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Сря Фев 08, 2012 3:50 pm

За пореден път разстроен до мозъка на костите си от края на Красавицата и Звяра, до чийто край всъщност рядко стигаше поради сълзите, които предизвикваше смъртта на Звяра, Саша се вмъкна унил в големия гардероб в стая номер 42. През целия път прекосяващ стаята не вдигна погледа си, за да види дали аджеба, не притесняваше някой с късната си поява. Долната му устна трепереше по особено сладък начин, който издаваше емоциите му, а погледа му бе забит упорито в пода бе "наводнен" от нахални сълзи по тъгата за Звяра.
Подсмръкна преди да отвори дървената врата на гардероба и да седне най- невъзмутимо върху купчина току що изпрани ризи на някой. Протегна ръката си, която мина през вратата и хвана дръжката отвън. Придърпа я и я затвори по възможно най- тихия начин, макар скърцането да бе показател за обратното. Извърна се към стената на мебела и удари главата си в нея, докато ридаеше съвсем тихичко. И отново я удари и отново, сякаш изобщо не го болеше, което си беше истина, но пък звукът от ударите беше достатъчно притеснителен.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Сря Фев 08, 2012 4:02 pm

Притеснен от проявената нежност от напълно непозната Алек бързичко стигна до стаята си и нахълта в банята пускайки само студената вода на душа, вмъкна се под струйките направо както е с дрехите и опря чело в ледените плочки. Студа свърши своето и успокой ускорилия му се пулс. Бавно започна да съблича дрехите си, както стоеше под душа и ги хвърляше на пода в банята. Знаеше че някоя камериерка ще има да писка относно това, но в момента не бе в състояние да мисли за такива глупости. Когато установи, някакво спокойствие от своя страна, завъртя крана и водата спря, той продължи да стой с опряно чело в стената ... Тогава чу риданията на някой, вече познаваше Саша дори само по стъпки, не че те се чуваха, но такъв е израза. Явно бе пропуснал появата на съквартиранта си, така си го наричаше, макар че никога не бяха обелвали и думичка, да де говориха си, но някак сякаш говореха на въздуха, Саша най-редовно му съобщаваше че все още не е открил Нарния, но го правеше сякаш просто си говори, а не се обръща директно към Алек, прокълнатия от своя страна бе приел същия маниер, говореше нещо докато Саша е в стаята, но не се обръщаше конкретно към него. Но този път хлиповете и странните шумове от думкане в гардероба бяха по-необикновени от обикновено. На Алек чак му стана тъжно да го слуша, а и без това му трябваха дрехи, не можеше да стой по пешкир докато Саша се наплаче все пак. Отвори внимателно вратата, за да не стресне Саша ... гледката бе умилителна, свит като бездомно коте на кълбо, призрака ридаеше горко.
- Хей, Саша, какво е станало? - за първи път Алек се обърна директно по име към призрака.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Сря Фев 08, 2012 4:35 pm

Саша спря за малко. Изведнъж, сякаш нищо не бе станало. Извърна се към Алек и го огледа от глава до пети, задържайки поглед на лицето му. Макар да визира липсата на дрехи и наличието само на пешкир, Саша изобщо не се смути, че седи върху дрехите му и не му дойде на ум, че може би трябва да стане и да му предложи да помогне с избора на дрехи. Трябваха му няколко секунди, в които размишляваше дали да сподели големия си проблем или да го премълчи и да се обърне, продължавайки да удря чутурата си в дървото, докато то не поддаде в крайна сметка и не се счупи.
След тези три секунди, призрака се килна към Алек безтегловно и падна на главата си, вирнал дупе във въздуха като някой анимационен герой. Обви десния крак на Алек с ръце, прегръщайки го толкова силно, че сигурно прокълнатия можеше да загуби равновесие.
-Звяра умря!- простена тъжно Саша и се разрида още по силно.
Дръпна крайчеца на кърпата на Алек в опита си да изтрие избилите на ново сълзи от очите си.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Сря Фев 08, 2012 5:00 pm

Алек така се стъписа, че дори и да се бе опитал едва ли щеше да успее да хване изпадналия от гардероба дух. Точно да попита "Кой звяр?" ... просто идея нямаше за какво говори Саша и усети подръпване на хавлията си ... Задните му части почти напълно се оголиха преди да успее да издърпа пухкавата материя от пръстите на призрака и да я увие по плътно около кръста си. Все пак не искаше да остане по голо достойнство пред Сашинка, не му трябваше обвинение в сексуален тормоз над мъртъв търсач на изгубени страни, само това не му се бе случвало в живота, не му се искаше и да му се случва ...
- Саша успокой се, моля те и ми обясни - заговори Алек сякаш говореше на три годишно хлапе, което се опитва да обясни, че под леглото му има караконжул, но възрастните не му вярваха ... Опита се да го погали успокоително по главата, но не успя да го достигне и го потупа само по вирнатото дупе ... ей сега обвиненията в сексуален тормоз не му мърдаха вече ...

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Сря Фев 08, 2012 5:25 pm

- На красавица й умря з-з...вяра.- изхленчи Саша и се до свлече на пода в легнало положение с нос забит в пода.
Извърна глава на една страна така че да вижда Алек, но веднага я извърна на другата страна, защото нямаше да бъде никак прилично да гледа под кърпата му. Кхъм... пък и Сашинка си беше цяло дете, та още повече не му прилягаше да наднича под чужди дрехи, особено под тези на симпатичния си съквартирант Алек, който си бе спечелил въпросното прозвище с липсата на опити за изгонването на Саша от свещения гардероб на Нарния. За разлика от всички други гости в хотела, които или се само изнасяха или изнасяха Саша, влачейки го по въпросния под, докато той ощастливяваше нечия майка, запращайки я в страната на червените желирани мечета.
-Не му давай да умреееее- продължи да ридае Лесбърн, докато пропълзяваше немощно до леглото, където се пъхна и се извърна с лице към краката на съквартиранта си.- Алек, спаси Звяраааа, красавицата не може да живее без него.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Сря Фев 08, 2012 5:39 pm

На момчето леко започна да му просветва за какво говори нещастния Саша, сети се че другата му голяма страст освен Нарния, бяха филмчетата на Дисни, спомни си съвсем ясно анимацията "Красавицата и Звяр" ... като дете му беше любим и дори се оприличаваше на главния герой във филма и често си мечтаеше, че като порасни ще се появи някоя красавица, която да го спаси от проклятието му, но бързичко живота го върна в реалността давайки му да разбере, че красивите момичетата не си падаха по прокълнати мъже, пък било то и богати ... Спомените му навяха някаква мъка, но съвсем различна от тази на Саша. Усмихна се макар и с леко насълзени очи и бързичко реши какво да прави. Изтърси крака си от обвилите го ръце на призрака, така както хората изтърсват някое малко кученце, опитващо се да се покатери по крачола им. Отиде до телефона и набра рецепцията, проведе кратък разговор, след като затвори, навлече набързо някаква пижама, която бе хвърлена на леглото и се настани на голямото кресло пред телевизора.
- Ела тук Саша - потупа облегалката на съседното кресло, сякаш очакваше призрака направо да се материализира в него - сега ще ти покажа, че Звяра не умира, той просто се превръща в принц - усмихна при мисълта, колко ли пъти Саша е гледал филма и колко ли пъти не е стигал до края, защото се е натъжавал от "умирането" на Звяра.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Сря Фев 08, 2012 6:05 pm

-Но след като умре.- напомни призрака.
Въпреки това се измъкна изпод леглото. Дрехите му, които се свеждаха до модерна розова риза на каре и тъмни дънки- нищо общо с ренесансовите дрехи, с които се бе разхождал преди век, бяха обрали цялата прах от пода, който явно скоро не бе почистван отдолу от камериерките. Прахта бе убила розовия цвят и го бе накарала да изглежда толкова умряла, колкото и собственика си, което беше наистина странна комбинация между живот и смърт.
Пристъпи напред към канапето и погледна въпросително Алек. Запремига, докато чакаше да получи отговор на безмълвния въпрос, но не дочака отговора си. Настани се на посоченото място някак сковано и се намести така, че още малко назад и сигурно краката му щяха да виснат като на малко дете, въпреки че Саша не беше от най- ниските типове същества. Огледа се несигурно, за да разбере способа за доказване на съживяването на Звяра, но не откри такъв, вместо това се пресегна към купата с ядки и бонбони, разглеждайки подробно вкусотиите вътре.
-Алек ти как ще ми покажеш, че не умира?

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Сря Фев 08, 2012 6:19 pm

- Бъде търпелив, скъпи ми Саша, погрижил съм се, рецептицониската вече трябва да е заредила филма - Алек взе дистанционното и пусна големия плосък екран, който за примигва в началото объркано, а след това започнаха да текат началните надписи на "Красавицата и звяра", Алек натисна още веднъж и запревърта на кадър, точно до момента, когато красавицата Бела целува звяра, тогава пусна копчето и прошепна тихичко - сега гледай - на екрана се появиха картинки как звяра се превръща в принц в преградките на своето момиче, а след това чайника, чашките, свещника, часовника, всички се превърнаха в хора и затанцуваха, Бела пееше, винаги някой пееше накрая, Алек си заданиника песента от филма, дам, не го беше забравил ... единствения филм който носеше надежда на някой като него.
- Видя ли Саша, всички са щастливи накрая - усмихна се Алек обръщайки лице към Призрака, протегна ръка и леко изтупа прахта от дрехите му - ако искаш си вземи бонбонче, не се притеснявай. Сега по-добре ли се чувстваш?

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Чет Фев 09, 2012 7:16 am

Саша гледаше в захлас последните минути от филма, които беше пропуснал, разбира се. В малкото му мозъче веднага се зароди идеята да потанцува заедно с прелестния финал на анимацията. Качи краката си на дивана и се изправи, поклони се на Александро и се издигна на пръсти досущ като балерина. Затананика мелодията в доста по- различен ритъм, но пък Саша не беше музикална душа, затова му беше напълно простено. Прекрачи облегалката на канапето и се строполи по особено смешен начин със звучното:
-Ох!
Изправи се моменталически и затанцува с невидимата си дама, която може би играеше ролята на кавалер в случая. Завъртя се няколко пъти около канапето и се стовари отново до Алек, толкова по- развеселен от преди, че човек не можеше да познае, че някога е бил тъжен. Сръчка съквартиранта си с лакът и му се усмихна, докато си взимаше бонбон.
-Беше прав! Той наистина не умира.- каза през смях Саша.- Колко странно нещо са приказките... как само подлъгват!

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Чет Фев 09, 2012 12:29 pm

Момчето се разсмя по детски на невероятно нескопосания танц на Саша, но за това пък бе зареден с толкова положителна енергия и някак си те караше да се чувстваш прекрасно, сякаш ей сегичка и ти ще започнеш да подкачаш и да правиш пируети, като добре обучен танцьор. Саша определено бе едно голямо дете, Алек се зачуди дали призраците могат да стареят, защото някак си остана с впечатление, че призрака му (о, как само си присвой сладкия призрак) се е сбогувал с живота си като малко хлапе и после по неясни причини се е преобразил във възрастен. Погледа му попадна на пръстите на Саша, които ровичкаха в купичката, за да си изберат бонбон, отхвърляйки явно недостойните по вкус лакомства настрана. Алек прехапа устни, но не може да се сдържи и бързо избълва въпроса, който го притесняваше.
- Ти наистина ли можеш да ядеш, Саша? - не знаеше от къде му е дошло, винаги си бе представял призраците безплътни, но Саша си изглеждаше като нормален човек, но все пак трябваше да има нещо, което да е различно от нормалните ... Макар че самия Алек намираше въпросите относно смъртта на някого за прекалено лични и никога не би си позволил да ги зададе, но пък любопитството го гризеше от вътре.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Чет Фев 09, 2012 1:36 pm

На Саша му се стори, че получи дежа вю. Беше сигурен, че съвсем скоро са го питали нещо подобно и отговора беше, естествено:
-Разбира се, че мога да ям, че кой човек не яде?- Саша погледна невярващо Алек.- Защо всички ме питат това?- озадачи се призрака.
Сведе погледа си към купата с вкусотии и избра един от бонбоните с обещаващ вкус на ром. О, бонбони с ром, всеки път успяваха да го отведат към спомените за бабата на годеницата му, която си беше чист алкохолик. Всеки път слагаше толкова много ром в бонбоните, че на Саша веднъж два пъти му се бе случвало да прекали с тях и да се окаже пиян още преди да е употребил умишлено алкохол. Но пък бонбоните си ги биваше и определено нямаха нищо общо с избледнелия вкус на този, който влезе в устата му и туп моментално на пода, минал притеснително през Саша, макар той да си въобразяваше, че дъвче в момента.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Чет Фев 09, 2012 1:53 pm

Алек вдигна учудено вежди при въпроса на Саша, наистина ли не осъзнаваше, защо всичко го питат това !? Момчето се смути, заради леко недоволния тон на призрака, може би той не знаеше, че е мъртъв, но пък тогава защо живееше в гардеробите ... Ооо, Алек съвсем се загуби в разсъжденията си, когато видя как бонбона тупва на земята, едва не се задави от смях и въпреки всичко Саша съвсем наистина и сериозно го питаше, защо хората се чудят дали може да яде. Ухили се много значително и вдигна бонбона от земята ...
- Ам, може би заради това - завъртя бонбончето пред лицето на Саша, който изглеждаше сякаш за първи път вижда тази вкусотийка ... Алек бързичко съжали за по-резкия си тон към призрака, все пак не бе негова работа да му се бърка в живота или в липсата на такъв. Ох, пак се обърка. Искаше му се да смени темата, за да не дразни Саша, но в момента цялото му същество се занимаваше с въпроса, защо вдетинения дух, не знае е, че е дух и нищо друго не му идваше на ум.
- Всъщност обичам бонбони с ром - измъдри най-накрая и налапа бонбона без да се замисля, че току що го е вдигнал от пода, а малко преди това въпросния бонбон е минал през храносмилателния тракт на призрак, ако въобще призраците имаха нещо подобно на храносмилателен таркт - хм, вкусен е, на теб не ти ли хареса!?

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Чет Фев 09, 2012 2:08 pm

-О, бонбоните май своенравно бягат от купата.- заключи Саша, обяснявайки си падането на бонбона, който му се стори, че бе лапнал преди секунди, но пък, как беше възможно да лапнеш нещо толкова вкусно и то да се озове на земята без да си спомняш да си го изплюл. Това определено беше друг бонбон.
Остави цветното найлонче от своя бонбон на малката стъклена маса пред себе си и се усмихна на Алек, който някак припряно дъвчеше бонбона си, а думите му стояха изключително странно на разговора, сякаш се опитваха да изместят темата, но пък за разсеяно същество като Саша, това изобщо не беше проблем. Той преминаваше от тема в тема като заека на Алиса, който си умираше да довежда малки, невинни момиченца до разни дупки.
-Хареса ми, макар че ми се стори, че му липсва ром, някой явно доста се е стискал да сложи още малко.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Чет Фев 09, 2012 2:23 pm

Алек някак припряно най-накрая преглътна и се усмихна, хареса му че тъжната и ядна следа по лицето на Саша бе изчезнала, както се бе и появила или иначе казано изведнъж.
- Можело и малко повечко да сложат, като се замисля - отвърна с усмивка, макар че му се бе сторило, че в бонбона освен ром няма нищо друго, отдаде изявлението на Саша на това, че той въобще не бе успял да опита бонбона и не му се спореше за някакъв си ром ... това бе толкова безсмислена тема, че изобщо не му се подхващаше, Саша му се струваше, къде, къде по интересна тема за разговор. Харесваше му широката усмивка на призрака, тя бе такава сякаш всеки момент ще те завладее и искаш не искаш се усмихваш в отговор.
Тръшна се по гръб на леглото и се загледа в тавана, на който се мъдреше една пукнатина явно направена от някой доста по зъл призрак от Саша, но пък Алек бе забелязал, че оставяйки Саша в стаята другите призраци избягват да му идват на посещение ... неговия си бе най-готин (ох, пак това собственическо чувство) и не би го заменил с ничий друг призрак ...Надигна се на лакти и се загледа в него.
- Саша? - името прозвуча като въпрос произнесен много тихо - Ако ми разкажеш за себе си, ще ти кажа тайна, ама голяма тайна, искаш ли? - незнайно защо бе свел говора си до шепот, който едва едва се чуваше, но бе сигурен, че детското в Саша ще оцени думата тайна ...

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Чет Фев 09, 2012 3:14 pm

-Тайна?- очите на Саша моментално светнаха и той се облегна на облегалката на дивана, но този път се постара да не се строполи и да вирне крака отново.
Като всяко вдетинено същество, тази дума светваше в съзнанието му като досадна неонова крушка, която трябваше да бъде угасена с разбирането на въпросната тайна. Но пък си беше и голяма грешка да казваш на Саша Лесбърн тайна, защото такава доста трудно се пазеше от него. Често му се случваше да си казва всичко, без да се замисля, че е било тайна или пък че не го е обмислил и съответно не е трябвало да ги казва на определен човек. Искреността му минаваше всякакви граници, включително и това, че жена не може да пази тайна повече от 48 часа. Ако това беше вярно, то Саша не можеше да пази такава повече от 40 минути, освен ако нямаше на кой да каже, а такава вероятност имаше.
-Ще ти кажа всичко, което поискаш за себе си, само да ми кажеш тайната, моля, моля.- Саша направи умолителна физиономия и долепи едната си длан до другата в умолителен жест, който повече би вървял на някоя неделна служба в църквата.
На каквато, Саша не бе присъствал от опелото си насам, а дори тогава не бе бил в съзнание, така че цялото стоене и пеенето на попа се обезсмисляха в ежедневието на призрака.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Чет Фев 09, 2012 3:29 pm

- Добре де, аз ще съм пръв - каза по детски Алек и се изправи като пружина в леглото до седнало положение, кръстоса крака по турски и се загледа в светналото лице на Саша - знаеш ли ? - гласа му бе станал адски тих, така както се разказват страшни истории край лагерния огън - аз съм прокълнат - наистина на Саша щеше да му се наложи съвсем да се приближи до Алек, за да чува ясно думите му, но момчето продължаваше все така тихо - ако се ядосам или притесня се превръщам в животно - идея нямаше защо споделя със Саша, но реши, че така ще спечели доверието му, пък и нали няма тайни между приятели, а призрака бе най-близкото до приятел в този хотел, което Алек имаше ... а, да и Рейвън, но нея не я бе виждал дни, а Саша бе винаги около него и не му се искаше някой път горкия призрак да си изкара ангелите или дяволите или каквото там имат призраците, като завари в стаята си развилняла се мечка примерно. Момчето се усмихна и каза толкова високо, че чак той се стресна от звука на гласа си:
- Сега е твой ред, трябва ти да ми кажеш тайна ...

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Чет Фев 09, 2012 5:11 pm

-ПРОКЪЛНАТ?- облещи се Саша.
В друг случай би извадил разпятието и би се прекръстил цели девет пъти, за да бъде напълно сигурен, че нищо няма да му се случи, макар да не беше особено вярващ, в такива моменти не знаеше какво друго да направи, освен да се прави на набожен и да не се надява някой дявол да го налапа като вкусна, сладка курабийка. Но в този случай не се стресна чак толкова много, макар в главата му да се завъртяха няколко подозрителни мисли, Алек бе доказала, че е напълно добронамерен към Саша и до сега не бе посегнал по никакъв начин на призрака, затова му дойде на ума, че просто няма от какво да се притеснява, пък и неговата тайна беше къде къде по- откачена.
Заусуква едно кичурче коса на пръста си, докато се чудеше как да преодолее шока от казаното от Алек и да изтърси своята странна тайна работа, която сам не можеше да си обясни.
-Аз пък ще ти кажа нещо, което не съм казвал на друг. Страх ме е, че ще ме помислят за луд. - призна си призрака и въздъхна преди да почне.- Аз... такова, понякога се рея из въздуха и мога да не дишам повече от пет минути без да ми се изпитвам нужда да вдишам или да ме мъчат дробовете. - наведе се напред и закри от една страна устните си.- Мисля, че съм супер герой.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Чет Фев 09, 2012 5:27 pm

Алек леко се приведе напред и се ухили широко, все пак Саша бе забелязал някакви странни неща в себе си, но явно не допускаше и за момент, че е нещо различено от жив човек. Облегна се на лакти на леглото и се излегна по корем със сгънати крака в коленете, като малко дете, на което нещо му е супер интересно, подпря брадичка в дланите се и се загледа в сериозното лице на Сашинка.
- Оооооооооо, знаеш ли, знаеш ли? - заговори бързичко Алек - какво си мисля, ти си специален, много специален за това можеш да правиш такива неща. Наистина, Саша, смятам че си най-специалното чо ... същество - бързо замести думата човек с по-подходяща - което познавам.
Алек му се усмихна окуражително и му се изплези, отдавна не се бе чувствал така спокоен ... Всъщност от както родителите му бяха загинали нелепо, от този ден никога не се бе отпуснал пред никой, но Саша го предразполагаше и той се почувства напълно свободен от всякакви тревожни мисли ...

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Пет Фев 10, 2012 7:20 am

-Наистина ли мислиш така?- в захлас попита Саша. Почувства се изключително добре, когато разбра, че все пак имаше някой, който не го мислеше за луд и побъркан, а даже напротив! Беше убеден, че му няма нищо, а просто притежаваше малко повече от останалите, но все пак беше нормален. Алек се издигаше в очите на призрака, приемаше формата на герой! Първият, който му показа, че Звяра не умира, а просто се превръща в красив принц, а колко пъти бе плакал и никой никога не му помагаше.
-Ами ти как стана прокълнат? Изобщо не ми изглеждаш прокълнат, а напълно напълно нормален човек.- закима потвърдително Саша, загледан с любопитство в Алек.- И кой може да те е проклел? Ще се направим на супер герои и ще го намерим и ще го накараме да махне проклятието!- измисли набързо набързо плана си Саша и зае бойна стойка, повдигайки веждите си подканващо.
На думи му се струваше толкова лесно, но пък знаеше, че ако тръгнат да го изпълняват, щеше да се озори доста с истинската част- действието.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Съб Фев 11, 2012 1:54 pm

Алек се обърна по гръб и сложи ръце под главата си, как стана прокълнат, Саша му зададе един от най-лошите въпроси, примигна няколко пъти, за да успокой сърцебиенето си, пулса му винаги се ускоряваше, когато се сетеше за оня ден ...
- Ами една не много учтива Дама, която искаше да съсипе семейството ми, но не успя, реши че това ще е наказанието за родителите ми за дето са се обичали толкова много ... - предполагаше, че призрака нищо няма да разбере от обърканите му обяснения, но не можеше да формулира по-правилно изречение, гласа му се губеше на моменти, а очите му мигаха честичко, за да премахнат изведнъж избилата им влага. Само оставаше да се разплаче като малко момченце ... Пръстите му се заровиха в меката тъкан на чаршафите под главата му и той усети, как се притеснява все повече и повече ... Този път трансформацията го изненада и заля с топлината си изведнъж ... Огромния тигър изрева в лицето на Саша, който премигваше леко объркано срещу него.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Съб Фев 11, 2012 3:48 pm

Саша заби. Мисленето му тотално блокира и за миг не знаеше къде се намираше и какво трябваше да направи. На мястото на милият Алек се беше настанил един огромен екзотичен звяр, нетипичен за тази част на земното кълбо, освен ако не се намираше в клетка и в някой зоопарк. Стъписването на Саша продължи около минута, в която премигваше и не знаеше какво точно да каже. След тази една минута истината го заля и го накара да залегне зад дивана и да показва само двете си уплашени очи, шарещи насам- натам.
-Какво си ти и какво направи с Алек?!- попита плашливо Саша, готов да се направи на супер герой под прикритието на уплашен призрак, но може би беше обратното, защото хич не се чувстваше супер, а по- скоро страхлив.
Размаха треперещия си показалец назидателно и се поизправи.
-Изплюй веднага Алек, не е прилично да ядеш хора! Лош тигър!- рева му обаче стресна призрака и го накара да се скрие напълно зад дивана, показвайки само краката си, обути в смешни зелено- лилави чорапи.

П.П.: Извинявай, че се забавих, не бях видяла, че си писала.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Съб Фев 11, 2012 4:00 pm

Алек укроти животинския инстинкт на огромната котка в която се бе превърнал, който го караше да скочи от леглото и да захапе Саша ... не че на призрака би му станало нещо, но наистина не беше хубаво да се ядат хора, както самия Саша изтъкна. С преко сили Алек успя да накара вместо нов оглушителен рев от гърлото на тигъра да излезе единствено ръмжене, което трябваше всъщност да е мъркане, но не му се получи особено добре ... Слезе внимателно от леглото и побутна с нос веселите чорапи на Саша, като този път звука, който издаде наистина можеше да се счете за мъркане, на голяма екзотична котка, положи главата си върху стъпалата на уплашения призрак и го побутна лекичко ... сякаш го молеше да го погали.
Алек силно се надяваше, Саша да не е прекалено изплашен, че да се изнесе от стаята, но и не успяваше да се успокои напълно, че да се върне в човешкия си образ, явно стреса от целия ден сега избиваше и щеше да му се наложи да ръмжи и мърка, вместо да говори за известно време ...

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Гост on Съб Фев 11, 2012 4:25 pm

Лесбърн, незабелязъл раздвижването на огромния звяр си изкара всички възможни акъли, ангели и дяволи от главата, когато усети как едно голям носле побутна пръстите на краката му. Подскочи на метър от пода, както би направил някой анимационен герой и хукна да бяга, но за негова изненада се спъна в нещо и излетя напред, падайки на пода, малко преди да излезе през вратата, та в крайна сметка се оказа, че само главата му бе преминала през нея и стоеше от другата й страна, където по коридора минаваше стара дама, която се прекръсти няколко пъти преди да припадне, когато го видя, а след това звучно се строполи на земята.
-Извинете, госпожо! Не съм искал да Ви уплаша.- призна си съжалително Саша, неосъзнал какво всъщност беше станало и че в интерес на истината бе преминал само на половина.
Изправи се, връщайки се изцяло в стаята. Запристъпва предпазливо към тигъра, протегнал ръката си към него в опит да го докосне, но само при едно условие:
-Ама да знаеш, че нямам ръце и пръсти в излишък, да не ми ги изпапкаш!

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Александро Лука on Съб Фев 11, 2012 4:39 pm

Алек надигна голямата си тигърска глава и се отърка в ръката на Саша, вече със съвсем истинско мъркане ... все пак тигъра си бе огромна котка и животинските инстинкти нахлули в съзнанието му искаха да бъде погален, почесан и там каквото се прави на котките, за да бъдат щастливи... Пристъпи бавничко към призрака и го побутна с нос в корема, за да го накара да се придвижи на някъде. Бавничко стъпка по стъпка стигнаха до голямото кресло, което се удари в краката на Саша, а Алек от своя страна го мушна малко по-силно, за да го накара да тупне на дупето си в мекото кресло. Тигъра почти се покатери върху стресирания призрак, но само почти ... всъщност просто положи голямата си глава на коленете на Сашинка и замърка.
Алек просто нямаше как да му обясни, че трябва да се успокой, за да се върне в човешкия си образ, а най-лесното успокоение идваше, ако самото животно в което се е превърнал се успокоеше.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -


Създадено специално от любимия ми призрак Саша Лесбърн

И едничко от Тайнственика на Саша

Spoiler:
Ако ви е интересно какво творя - посетете блога ми!
avatar
Александро Лука

Брой мнения : 57

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Стая 42

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите