Стая 59

Това никак не можеше да се числи към добрите ми идеи. По никакъв начин, по никой параграф. Вярвайте, достатъчно ми е трудно и без това, а всички сме наясно, че добрите идеи не растат по дърветата. Ама че глупак!
Чудите се кое заслужава подобни теразания, особено ако се отнася до моята така бляскава личност. Нека на първо време изясним, че към списъка с добрите идеи не спадаше и прекарването на време, което не е за губене, точно тук, в този град и може би в този хотел. Не е тайна, че можех да си позволя доста по-приятни и как да се изразя? Пищни? Да, може би пищни мигове, далеч от места като това. Не ме разбирайте погрешно! Хотелчето си беше достатъчно кукетно за моя вкус. Само че въпроса със самотните минути и празното легло не можеше да бъде пренебрегнат просто така. Друга трагедия си оставаше факта, че така наречените компаньонки липсваха или поне се бяха окрили в градската канализация, за да не бъдат открити от такива като мен.
Така или иначе, смесицата от изброените обстоятелства ме караше да прибягвам до нестандартни мерки. И до ... лоши идеи.
Да, убеден съм че ще се съгласите с мен на секундата. Да завлека момиче, кротко пийващо си в ресторанта на хотела, след което да го завъжа в стаята си, нямаше как да се прояви като по-зле замислен план. Не е смешно. Отчаянието ме кара да правя глупости. Твърдението, че се присламчвам към професионалистите в бранша действаше в подкрепа на действията ми. Мисля...
А и в качеството си на професионалист от мен се очакваше да свърша всичко както трябва. И да не забравям лентата за уста.
Натиснах бравата, без да се старая да спирам брътвежите в главата си, касаещи дали непознатото момиче се е уморило и заспало или е успяло да избяга.
За моя радост не ме завари нищо като празно легло или похъркване.
Споменах ли, че бара на хотела разполагаше със солидно количество бутилки? Бутилки със съдържание за което бях готов на почти всичко и с чието съдържание всъщност бях налял мозъка си преди минути?
Завърях ключа, който най-безсрамно задрънча и развали цялата драматична картинка.
- Привет! - иии в устата ми все още се усещаше текилата.
Професионалист... Да, да.

ПП: Прощавай боза е, пощавай закъснях и.. абе прощавай хД