McDonald's

Колата е такава съборетина! За нищо не я бива! Дори не мога да се сетя защо я взех поначало. Трябваше ли ми? Да, така съм си мислила, но сега се убеждавам, че точно такъв вид неприятности не ми трябват. Две пъти закъсах, при вторият от които дясната гума отзад се беше спукала. Трябваше да излезна навън да я оправям вечерта при – 20 градуса температура. Когато най-сетне закрепих новата и се отървах от старата, се оказа, че парното в колата се развали. Просто ей така! Когато се обадих на Чарли („приятелят”, който ми пробута тая таратайка), той каза, че всичко било заради студа и няма за какво да се притеснявам. „До 30 минути, най-много час ще бъде като ново!”. Ами дотогава?! След три часа по пътя се оказа, че нямала оправия тая джаджа. Премръзнала с два чифта ръкавици, една изключително дебела шапка и качулка с пух, паркирах колата пред някакво заведение за бързо хранене. Бях забравила за тази проста физиологична нужда. И докато бях ядосана, това някак си нямаше значение (въпреки че не бях яла от закуска миналия ден). Но когато чувството отмина, студът го замени с ужасяващата нужда да ям, да ям и да не спирам. В колата си никога не съм държала храна. Не ми се харесваше мисълта да ям и да спа на едно и също място... Затова отбих при първата изникнала възможност на пътя.

Затръшнах вратата след себе си и се озовах в малкото, безкрайно топло заведение. Мислех, че ще ме застигне бялата смърт в тая кола, но уви имала съм малко късмет. Дадох поръчката си на момичето отпред. Тогава тя започна да ми говори нещо. Изглеждаше мила, но със слушалките в ушите си нищо не чувах. О, споменах ли? И радио нямаше „колата”. Пъхнах ги в джоба на якето, взех поръчката и се огледах наоколо. Доста маси имало това нещо! Имаше няколко напълно свободни и почистени, но всички до една бяха близо до вратата. Не отново този студ. Затова реших да се натреса на милото момиче с русата коса отсреща ми. Надявах се няма нищо против все пак. Масите се водеха един вид обществена собственост, но не исках да си създавам проблеми още първия ден. Нов град. И не изглеждаше зле през замръзналото от студ стъкло.

- Мястото свободно ли е? – кимнах към стола срещу нея. „Усмихни се, няма да те изяде.”