Анди Лейн

Какво мислите за теоремата "Красотата ще спаси света!"? Не, това е глупаво. Самата идея, да сложиш външността си на първо място и да я ползваш като разменна монета срещу пари, внимание и доходен живот, е абсурдна. Има много хора по света, които биха сметнали момичето за лудо, все пак красива според много хора, но тя наистина не се интересувам от външният вид на хората. Нормално е на пръв поглед да се започне да се вадят разни бележки, но те не са достатъчни. Нямат значение. Всеки избира какво да носи и как да го носи - не можем да забраним това, затова по-добрия вариант е просто да го приемем.
Не прилича на никого от двамата си родители. Според тях носи външност подобна на някой отдавна изгубен роднина. От старите снимки за жалост не може да се определи с някаква точност. Косата й е черна. Лицето й има сърцевидна форма. Очите й са леко изтеглени встрани. На дневна светлина се вижда, че са пъстри, но ако в стаята няма достатъчно светлина приличат повече на сивозелени, отдалечени, чужди очи. Често се отнася в мислите си и това се отразява на очите й. Сякаш се вижда, че няма никой вкъщи.
Обича да тича, да плува, да играя баскетбол. Прави го често и това положително се отразява на външният й вид. Не заради това както би ви се видяло очевидно. Странно за много хора, на нея й харесва. Ако не беше така - отдавна да го спряла. Дрехите й са изчистени, не обича прекалено много шарените неща, тирантите й допадат, както и късите панталони. Едно е важно при облеклото й, а то именно да е удобно.


Характер. Мхм, ще се опитам максимално да предам характера й във възможно най-синтезиран и обобщаващ вариант. Или поне това, което съм видял от него. Което е смешно, защото аз живея в нея. Звучи ви много несвързано, убеден съм, но от както съм нейна халюцинация, нейна сянка, съм я опознал по-добре отколкото някого би могъл. Причината е проста - тя не би позволила някой да се доближи толкова близо до нея, за което ще ви говоря след малко.
Нека започнем с цялостния й вид и държание. В компания, а и сама (когато не съм наоколо) ще я видите напълно спокойна и кротка. Може да стои в едно положение в продължение на часове. Никакво движение. Никакви звуци. Тя просто се откъсва в своето въображение и забравя за заобикалящия я свят. Това не й пречи ни най-малко, тъй като тя никога не е имала за цел да се харесва. Особено на околните. Има едно много добро качество да изслушва хората и разбира се, има такива, които се възползват от тази й уязвимост. Рядко може нещо от разговора а я заинтересува и тя евентуално да се включи в общия разговор безпроблемно.
Нейният вътрешен свят е много по-богат! Много по-пъстър, много по-жив. Въображението й се разстила през девет планини в десета, през огромни по размерите си тюркоазени океани и морета, върху безкрайните полета на желания. Това предполагам е и причината за моето съществуване. Да, благодаря ти, Ан, че ме създаде, дори и да е само във въображението ти. Бих казал, че не е лошо място за един живот. Тя е по-отворена, по-приветливо настроена към света. Радва се на малките неща в живота си, интерпретира ги в съзнанието си по хиляди различни начини, прави ги по-привлекателни и истински.
Може да се каже, че съм нейният най-добър приятел. Каква титла само! Затова се предполага, че пред мен е истинска, откровена, че не се преструва, за да си мисля, че всичко е наред, когато не е. Някак си успявам да й вдъхна доверие в себе си (някакъв вид халюцинация предполагам, въпреки че изглежда много истинско). Разговаряме. Често. Дори след като й определиха диагнозата.


Елинор е родена някъде в Америка. Не може да знае със сигурност къде точно, защото родителите й духват нанякъде преди да се е осъзнала. Отгледана е от чичо си, който не се оказва превъплъщение на добрина е честност. Кой знае, може би това й се отразява по някакъв начин? Психически? Той може да не е най-добрия пример за родител, но й показва нещо, за което и до днес му е благодарна. Това нещо е музиката. Двамата откриват, че тя може да пее и то много добре, когато тя е на 12. Очите на чичо й светват когато разбира за парите, които може да си спечели от нея. Оттам се почват участия, прослушвания, представления – всичко, което би могло да им осигури едно добър материален живот .”Учител не й трябва Ха, празни пари на вятъра няма да давам за човек, който ще я учи на нещо, което тя вече знае!” – една от любимите му реплики пред интервюиращи хора.
Когато става тийнейджърка започва да се бунтува срещу чичо си и не след дълго бяга от вкъщи. За жалост не отива много далеч Чичо й я настига и този път измисля по-ефективен начин да я държи близо. Изглежда съдбата му се усмихва, защото при един преглед в болницата се оказва, че Елинор е болна от шизофрения. Попадение! Така решава да я държи в болницата, докато измисли какво ще прави с нея. А пред това време не се отказва да планува бъдещи представления. Осуетени, всичките до едно!
На 17 години тя окончателно бяга от болницата. Намира си кола и този път отива надалеч, през няколко държави, за да е сигурна, че никой няма да я намери. Чувства се най-щастлива когато пътува, затова така й не се установява на едно място. Връзките й биват предимно кратки, дългите и постоянни неща я отегчават.

Добре дошла при нас! (: