Break and Hip-hop school ''Ambosa's''

Оливър Ванденбург беше изгубил всякаква представа за това откогоа не беше тренирал. Откога не беше движил така или иначе доре поддържаните си мускули на рацете, правейки някои от страхотните брейк трикове. Радваше им се като малък, бе му толкова интересно да научи още и още, докато накрая той учеше. След това, там където можеше да се каже, че тренира ( всъщност бе малка банда момчета и две момичета, които незнайно от къде бяха проявили интерес, които се събираха в една изоставена зала с огледало. Това бе тяхната група, която танцуваше за удоволствие и после на улицата. Едно от момичетата просто искаше да отслабне, макар че според мнението на останалите изглеждаше страхотно. Те бяха на 15, какво да кажат?)решиха да заиграят и хип-хоп танци, което се случи от наблюдаване на улични танцьори и дословно повтаряне и преповтаряне на движение.
После всичко се разпадна и се свърши.
Беше решил, че щом щеше да остава в града, по-точно в хотела, можеше да си намери някое приятно занимание, с което да се занимава между ученето. А как щеше да я оправи тази работа - нямаше представа. Трябваше да си намери и работа, с която да плащаше хотела и всякакви такива дреболии, които му минеха през ума, защото каквото посикаше - намираше начин да го вземе. Освен това, че трябваше да му се угажда на желанията, беше ненадминат перфеккционист, а това влияеше доста зле.
Но да не се отплесваме, че забравихме за какво беше тук и всъщност къде беше.
В момента се намираше в гримьорната и хвърляше сака си на една маса. Отвори го и се преоблеме. Не беше кой-знае-каква промяха - облече само някакъв черен потник, изваден от дъното на куфара , и черен анцуг, на когото отпред беше написано някаква неизвестна фирма.Беше донесъм още десетки дискове с музика, която бе особено подходяща. Обу и някакви кецове, черно бели, днес беше решил да бъде в черно. не, не беше решил, казваше, че това е съдба. И се смееше на собствените си мисли.
Излезе от гримьорната и се зачуди къде да отиде. Трябваше да се срещне с партньорката си, чието име на знаеше. Накрая реши да отиде в залата за брейк, минавайки да си вземе вода.Влезе в залата и седна пред огледалото. Почувства как погледа му се замаглява. Представете си, че гледате в една точка и започвате да мислите за нещо . Ала толкова сте се унесли в собствените си мисли и силното ви въображение, че спирате да виждате точката пред вас, а поглеа ви е съвсем замъглен. Това не продължи дълго, защото скоро се чуха стъпки и Ванденбург изправи главата си, за да види отражението на партньорката си.

Скоро след откриването на училището и нанасянето ми в хотела реших да поема работата с учениците.Създаването и откриването на нещо толкова истинско ме научи на неща, върху които не се бях замисляла. Това, че след откриването щях да дам възможност на стотици деца да открият себе си чрез танците, чрез изкуството, което ще правят след като вникнат в душата на танците..Пътят им до там щеше да бъде труден, както беше и моят, но се справих с всичко с много труд и усилени тренировки.
В сака си взех анцугово долнище, кецовето, спортното бюстие, два отпуснати потника, от които получавах един и гетите. Затворих сака и се запътих към колата. В асансьора се срещнах с намусената госпожа от 4 етаж, която не ме харесваше особено. Както и да е! Излязох и тръгнах на там.
Когато пристигнах и слязох от колата видях творението си..видях това, което съм искала да докосна през целия си живот.., а сега беше мое..Влязох, а на рецепцията ме посрещна Ейми.., момичето, което бях назначила тя ми съобщи, че господин Ванденбург, или именно партньорът ми е пристигнал и ме чака в залата за брейк.
Запътих се натам, а когато преминах през широкия коридор, огласих сичко с шума на токовете си. Влязох и го видях. Беше се втренчил в една точка и не отделяше очи от нея..
-Здравей...Оливър-казах аз бавно и го погледнах ентусиазирано.

Извъднъж се беше сепнал от гласа й, от стъпките й, които отекваха по все още празните коридори и зали. Залата също бе празна, за да има място за движение, от което идваше и силния шум, произведен от токовете й. Тя беше застанала някъде до вратата, до диагонал на седналия по турси Ванденбург. Той продължаваше да я гледа в огледалото, докато накрая стана и се обърна. Усмихна се. Беше хубаво да се усмихваш, наистина хубаво, усещаш някаква свобода на радостните чувства само на лицето ти. Нали знаете, само на лицето има 15 000 знака от езика на тялото, което пък ни помагаше да изразим себе си по -добре и да разбираме успешно другите. Само дето, това бе достатъчно трудно, че Оливър да не успее да приложи всичко. Засега оставаше само с новопоявилата се дружелюбна усмивка, залепила се нахално на лицето му и мислеща да остане там докрая на деня. Не знаеше какво точно се очакваше от него да прави тук. Беше достатъчно заинтригован единствено от идеята за хип-хоп и брейк танцьор, че и всичко друго би го заинтересовало също.
Бързо отиде до нея, разбирайки колко неграциозна бе походката му, недостатък не един.Чудеше се само дали тя го бе забелязала и дали въобще щеше да предположи, че това щеше да пречи. Което съвсем не беше вярно, не, наистина не беше, защото това нямаше никакво значение. Не , че се беше гледал отстрани.
-Моля за извинение. Не знам името...ти - каза той и стисна ръката й. Нахалната усмивка стоеше залепена на картоненото лице. А стъклените очи...и те се усмихваха, не се безпокойте. Всичко бе в синхрон и подсказваше, че денят щеше да продължи добре. Личеше, че бе развълнувана и ентусазирана. Бе страшно доволна и радоста от или за нещо. Това позитивно настроение влияеше добре на околните.

-Аз съм Адриана..Адриана Амбоса-казах аз и се усмихнах, отвръщайки на ръкостискането му.-Училището не е готово изцяло..Остават някой дребни щрихи, като уреждането на кетаринга, доставката на кърпи, сапуни и ароматизатори за банята..общо взето такива неща..-усетих колко бързо започнах да говоря, защото бях прекалено ентусиазирана заради предстоящото откриване..-Извинявай...та така планът за днес е да видим какво можеш..както и ти мен..Виждам, че вече си се преоблякъл..сега е и мой ред така, че ще те оставя сам за няколко минути докато се преоблека и след това ще се заемем за работа..-след тези думи се усмихнах, а той тикозно отговори на нея. Излязох от залата и се отдалечих със същия този галоп..съпътстващ от симфонията на токовете ми.
Влязох в едната от гримьорните, тъй като съблекалните не бяха изцяло готови. Извадих от сака дрехите си и се облякох набързо..Ужас бях объркала потниците и в момента бях със супер голямо деколте, което нямаше начин да се прикрие. Оритах се да го набера или да завържа презрамките, но при всяко навеждане бюстът ми се показваше наполовина..Ядосана захвърлих сака на земята и излязох..Влязох отново в залата, където Оливър ме чакаше..
Загряхме набързо, след което аз се настаних на пода до уредбата и пуснах музиката, на която г-н Ванденбург щеше да ми потанцува...след което се насладих на гледката от кършещата се маса мускули.

Той направи няколко крачки към средата на залата, след което извъртя тялото си към огледалото. Беше му любопитно дали въобще от бързината да движенията си щеше да види какво правеше. Всъщност все още нямаше на идея какво да направи, реши да импровизира, свързвайки различните движения с някое друго превъртане. Нямаше намерение да погледжа партньорката си - Адриана. Честно да си приезнаеше, не обичаше когато прави нещо да гледа другия, защото и без това усещаше погледът му върху себе си и бе достатъчно раздразнително за него. Ала понасяше това и никога не го споделяше. Нали не трябваше да обиждаме ближния?
Музиката беше пусната от Адриана и за част от секундата той се замисли какво наистина трябваше ад направи, за да не го помосли за сакат. В момента мислеше за това , което беше казал в хотела, за обещанието, което щеше да бъде едва посилно за изпълнение. Но след поемането на дъх от негова страна, той вече усещаше ръцете си върху студения дървен под, краката си някъде из въздуха, а тялото си - задвижващо всички мускули и правеща ги в движение. Ако се гледаше отстрани би харесам импровизацията си, но сега малко се съмняваше, защото там отдолу изглеждаше смахнато отново да прави това, след около 5, а и повече години прекъсване. Ала не чувстваше някаква промяна, по-скоро се чувстваше добре, така движейки се.
Някъде по средата на песента се почувства леко замаян, явно бе загубил тази си сила - да бъде в кондиция, въпреки кръговите си движения- и усети, че движенията му свършваха. Рязко спря, сякаш бе от 'танца' му и продължи да гледа образът на Адриана в огледалото. Усмихна се в знак да изключи касетофона. Когато тя го направи, той вдигна раце , казвайки:
-Това са възможностите ми. Тоест , това са импровизациите ми, за възможности, не мисля, че имам право да говоря - засмя се той, шегувайки се сам със себе си.

Изправих се, продължавайки да го гледам..Представянето му наистина беше добро..Личеше си, че беше малко притеснен, защото не се бе отпуснал достатъчно.
-Беше добре..Много добре бих казала.. има малки детайли, които трябва да се изпипат, но като цяло беше добро..Сега като заговорихме за детайли..има още едно предложение за теб.. Както знаеш целогодишно идват деца тук и ще се нуждаем от учители..Аз съм единият и ще поема една група. Има още няколко учителя, които ще дойдат на откриването, те ще поемат общо пет групи..Така, че се нуждаем и от теб като преподавател. Ще вземеш групата на тийнейджърките.-казах аз и се подсмихнах лукаво..
Тръгнах отново към него и се усмихнах..
-Сега е твой ред да видиш какво мога аз..
Той се отдръпна от средата на залата и седна на една от пейките.Когато музиката зазвуча през тялото ми отново онази елктро тръпка, която се появяваше всеки път, когато тялото ми започваше да се движи в ритъма на танца. Задвижих тялото си толкова бързо, че на моменти не усещах дали съм на земята или във въздуха..

Тя обясни, че имало други учители и че той щеше да поеме група от тийнейджърки. След това беше последвала лукава усмивка и Оливър се засмя. Миг след това той, едва ли не , не се хвърли на земята. Опря се о студената стена, усещайки приятното чувство на студ, който се разнася из вече потния му гръб. Тениската бе попила силно и сега бе влажна, сякаш някой я бе изпрал.
Музиката отново започна, показвайки друг характер в друга песен. Разнасяше се из ушите на Оливър, предполагайки, че както и той, така и Адриана , не се стараеше да слуша музката, по-скоро гледаше частите ритъм , които бяха на определено време, маркирайки основни движения. Наблюдаваше я, несъзнателно сложил ръка нкяъде върху бузата и брадичката си. Тя се движеше плавно, дколкото можеше да се каже при хип-хоп танци, ала и бързо, така че да не видиш грешка, при случайното й допускане. Ала той силно се съмняваше, че тя щеше да направи. Не си постави за цел да търси тънките слабости, ако имаше, а по-скоро реши да се наслади на танца, така че да си представи другите какво биха искали да видят.
После изведнъж му хрумна, че това ще му е работата. Нали щеше да остава, трябваше му работа. Не бе добър особено в отношенията си с децата, макар повечето бързо да се приспособяваха към него, но предположи, че може би щеше да му потръгне в танците. Не бе точно това , което искаше за работа, по-скоро бе това, което желаеше като хоби, но пък въз основа на факта, че просто нямаше избор и квалификацията, нужна му за нещо друго, той запона да се радва от новата си работа. Сега оставаше само да се запишат желаещи за танцуване. Това да се измисля танц бе лесна работа. Трудна- само ако няма кого да учиш на него.
Музиката спря, което даваше знак , че и танца бе приключил. В залата отекнаха звуците от пляскане на ръце,а именно тези на Ванденбург. Той стана, ала се опря отново о стерната, за да почувства още веднъж блажения студ по тялото си.
-Страхотно - поздрави я той и се усмихна. - Ако съберем движенията си, бих казал, ще стане много добре - повдигна той едната си вежда.

Усмихнах се още веднъж и отидох до пейката, за да взема кърпата и да попия мокрите капчици появили се по гръдта, ръцетеи връта ми. Той стоеше и ме наблюдаваше явно в очакване на отговора ми.
- Ами да..наистина би се получило нещо много добро..След три месеца има състезание в Ню Йорк..Акоуспеем да подготвим групите ще се явим, ако ли не ще се явим само ние учителите..-казах аз и се засмях..-Естествено ако искаш.-допълних аз и се усмихнах повторно.. След това тръгнах бавно към него и се засмях..
-Но тук няма само да танцуваме...Сега имаме малко работа за вършене..Делова..така, че отиди и се преоблечи и ела в офиса, който е в края на 3 етаж..ще ти покажа и твоя собствен..-след тези думи минах покрай него и тръгнах към вратата..
-Имаш 10 минути..